Галба: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 4x тире, 13 интервала, А|АБ, запетая, кавички, нов ред (ползвайки Advisor.js) |
м →top: препратки редактирано с AWB |
||
Ред 29:
Галба произхожда от знатната и прославена патрицианска фамилия на [[Сулпиции]]те, наследник на значителни богатства и е влиятелен военачалник, приближен на императорския двор, въпреки че не е свързан роднински по никакъв начин с първите шестима цезари. Смятало се че още като дете притежава необходимите качества и заложби и както [[Август]], така и [[Тиберий]] предвиждат неговите бъдещи успехи.
Избран за [[претор]] през 20 г., управител на провинцията [[Галия Аквитания|Аквитания]] и [[Консул (Древен Рим)|консул]] през 33 г., Галба се радва на добра репутация в [[Галия]], [[Германия]], [[Африка]] и [[Испания]] заради военните си успехи, твърдостта и безпристрастността си. Той бил известен също така и със своята жестокост и безпощадност спрямо престъпниците. След смъртта на [[Калигула]] не се вслушва в съветите на близките си и отказва претендентството да застане начело на държавата, а служи вярно на [[Клавдий]]. През първата половина от управлението на [[Нерон]] не участва в политическия живот, докато през [[61]] г. императорът му поверява управлението на [[Тараконска Испания]].
През пролетта на [[68]] г. след като узнава за намерението на [[Нерон]] да го убие, както и за въстанието на [[Виндекс|Юлий Виндекс]] в [[Галия]], Галба се обявява против непопулярния император, но разгрома и самоубийството на Виндекс възвръщат нерешителността му. По-късно вестта, че [[Нимфидий Сабин]] (Nymphidius Sabinus), [[префект]]ът на преторианците в Рим, се е обявил в негова подкрепа, отново му вдъхва решителност и начело на войските от Испания той тръгва към столицата. До този момент Галба се е обявил само за легат (емисар) на [[Сенат]]а и народа, но не и за император; след самоубийството на [[Нерон]] през юни 68 г., 71-годишният Галба получава титлата ''Цезар'' и влиза тържествено в [[Рим]].
| |||