Луций Мунаций Планк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
м →top: картинка редактирано с AWB |
||
Ред 1:
[[Файл:Plancus-Statue.jpg|thumb|Статуя на Планк, Базел]]
'''Луций Мунаций Планк''' ({{lang-la|Lucius Munatius Plancus}}; ок. 87 пр.н.е.– ок. 15 пр.н.е.) е древноримски политик, [[сенат]]ор, [[Консул (Древен Рим)|консул]] през [[42 пр.н.е.]], както и [[цензор]] през [[22 пр.н.е.]], заедно с [[Емилий Лепид]]. Заедно с [[Талейран]] 18 века по-късно, той е един от класическите примери в историята за мъже, който умеят да оцеляват при много опасни обстоятелства чрез постоянна смяна на съюзниците си.
За неговата ранна кариера се знае много малко. Бил е офицер при [[Юлий Цезар]] по време на завладяването на [[Галия]] и на Гражданските войни срещу [[Помпей Велики]]. Когато Цезар е убит на 15 март 44 пр.н.е., Планк е проконсул в провинция [[Галия|Космата Галия]] (Gallia Comata). На следващата година той се обръща на страната на [[Марк Антоний]], и през 42 пр.н.е. става [[Консул (Древен Рим)|консул]], заедно с [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Марк Емилий Лепид]]. Две години по-късно, през 40 пр.н.е. става проконсул на провинция [[Азия (римска провинция)|Азия]]. По време на похода на Марк Антоний към [[Армения]] и [[Партско царство|Партия]], за да отмъсти за смъртта на Крас, той е проконсул в провинция Сирия (35–33 пр.н.е.). Когато кампанията на Антоний срещу [[парти]]те пропада, той изоставя Антоний и се присъединява към [[Октавиан Август]].
През 22 пр.н.е., Август назначава него и Емилий Лепид да заемат поста на цензор<ref>[[Светоний]], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#37 ''Август'' 37] и [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Claudius*.html#16 ''Клавдий'' 16]</ref><ref>[[Дион Касий]], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#2 ''Римска история'', liv.2]</ref>. Тяхното цензорство не е известно с някакви забележителни дела, а заради това, че е последния път когато тази магистратура е била уреждана. Според "Римска история" на [[Велей Патеркул]], това е срам за двама от сенаторите: ". . . цензорството на Планк и Лепид, което беше изпълнено с раздори и не донесе нито уважение към тях, нито полза на държавата, тъй като на първия му липсваше цензорска енергия, а на втория живот, достоен за цензор; Павел трудно можеше да изпълява задълженията на цензор, а Планк беше длъжен да се бои от цензурата: сред обвиненията, вдигани от тях срещу млади хора (или слушани от обвинителите) нямаше такова, което да нямаше отношение към него, дъртака."<ref>Велей Патеркул, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2D*.html#95.3 ''Римска история'' (II.95)]</ref>
| |||