Жофроа дьо Вилардуен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м „участва“ вместо „участвува“ |
|||
Ред 39:
След завладяването на византийската столица и избирането на [[Балдуин I|Балдуин I Фландърски]] за император на [[Латинската империя]], Жофроа отговаря за охраната на Константинопол при отсъствието на основните войски. Изпълнява и редица дипломатически мисии, в т.ч. и при разрешаване на конфликта между Балдуин I Фландърски и Бонифаций Монфератски по повод разпределението на новозавоюваните територии. При разпределянето на империята Жофроа получава във владение земите около устието на река Марица, в района на Макри и Траянопол. В края на 1204 г. получава титлата маршал на Романия, след което се именува като "маршал на Романия и Шампан" и става един от главните сановници на императорския двор.
През пролетта на 1205 г. участва в похода на император Балдуин срещу българите и в битката при Одрин, по време на която кръстоносците са разбити, а самият император - пленен. Жофроа съумява да събере остатъците от кръстоносната армия и да я преведе до [[Родосто]], където на помощ идва армията на балдуиновия брат [[Хенрих Фландърски|Анри д’Ено]]. През 1206 и 1207 г.
През 1208 г. е сред участниците в битката при Пловдив на 31 юли, в която латинците нанасят поражение на войската на цар Борил. Последните известия за Жофроа са от 11 декември 1212 г., в официален документ, съставен в Халмирос, уреждащ отношенията между епископа на Гардики и ордена на хоспиталиерите. Жофроа дьо Вилардуен е подписал документа като свидетел, заедно с Конон дьо Бетюн и Милон льо Бребан. Жофроа умира в периода между 1212 и 1218 г. През 1218 г. неговият син Ерар потвърждава дарения на своя баща, който вече не е между живите, в полза на манастира Нотр Дам в Троа.
| |||