Джовани Бокачо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Външни препратки: СОРТКАТ: редактирано с AWB
Редакция без резюме
Ред 35:
'''Джовани Бокачо''' е [[Флоренция|флорентински]] [[писател]], [[поет]] и [[хуманизъм|хуманист]]. Автор е на прочутия сборник с новели ''„[[Декамерон]]“'' ([[1353]]).
 
== Живот и творчество ==
Джовани Бокачо се ражда на [[16 юни]] [[1313]] г. вероятно в Черталдо и израства във Флоренция, но се формира като личност и творец през десетгодишния си престой в [[Неапол]].
 
=== Ранни години ===
За ранните му години се знае твърде малко. Той е незаконен син на флорентийски търговец Бокачино да Челино. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка — – обедняла френска благородничка или икономката на баща му. Произхождащ от заможното търговско-занаятчийско съсловие на [[Флоренция]], Бокачо има възможност да пътува, даже пребивава известно време в [[Париж]].
 
Още в младежка възраст показва наклонност към поезията, но на десет години баща му го дава на обучение при един търговец, който се занимава с него цели шест години и въпреки това е принуден да го върне обратно при баща му заради неизкоренимото отвращение на младия Бокачо към търговския занаят. На Бокачо се налага още 8 години да се мъчи над търговските книги в Неапол, докато бащата окончателно не изгубва търпение и му позволява да изучава каноническото право. Едва след смъртта на бащата (1348), Бокачо получава възможност напълно да се отдаде на своята склонност към литературата.
 
=== Неапол ===
Ред 50:
Пак в [[Неапол]] Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот. Както и останалите двама основоположници на съвременните [[италиански]] език и култура, [[Данте]] и [[Петрарка]] (също [[Тоскана|тосканци]] и негови съвременници), Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество: редом с Дантевата [[Беатриче]] и [[Лаура]] на Петрарка се появява Бокачовата мадона [[Фиамета]] (от ''fiammetta'', ''пламъче'' на италиански).
 
За младия флорентинец Неапол е не само средище на духа и дворцовата култура. Пристанищният град се оказва и прозорец към авантюристичния свят на Средиземноморието — – този на "[[Одисея]]", "[[Енеида]]", арабските търговци и пиратите. Бокачо с възторг слуша разкази за пътешествия, описания на екзотични нрави, запознава се с източните приказки и други разкази, които превръща в градиво за своите [[новели]].
 
=== Флоренция ===
Ред 57:
Джовани Бокачо е първият хуманист на служба във Флорентинската република. Той дори става един от нейните най-авторитетни дипломати.
 
Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата [[чума|чумна]] епидемия във [[Флоренция]] през [[1348]] година. Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели ''"[[Декамерон]]"''.
 
=== Петрарка ===
Ред 63:
 
=== Последни години ===
В края на живота си Бокачо започва да придава по-голямо значение на вярата и на църковните обреди и тази набожност се забелязва в последните му писателски прояви. След смъртта му на [[21 декември]] [[1375]]-а, на неговия надгробен камък е сложен следния надпис: "''Studium fuit alma poesis''". Интересно е да се отбележи, че на български се дава като превод "Усърдието„Усърдието поражда поезията"поезията“, което е твърде фриволно тълкуване на целия израз "Patria„Patria Certaldum, studium fuit alma poesis"poesis“, който, буквално преведен, звучи като "От„От рода Церталд, по призвание/занаят поет"поет“. Въпреки очевидното несъответствие между оригиналния смисъл и "тълкуването"„тълкуването“ му, "преводът"„преводът“ "Усърдието„Усърдието поражда поезията"поезията“ се е наложил на български и присъства дори в "научни"„научни“ трудове и "учебни„учебни помагала"помагала“. Важно е да се знае, че в никой друг език няма подобно "тълкуване"„тълкуване“ при "превода"„превода“.
 
В края на живота си Бокачо започва да придава по-голямо значение на вярата и на църковните обреди и тази набожност се забелязва в последните му писателски прояви. След смъртта му на [[21 декември]] [[1375]]-а, на неговия надгробен камък е сложен следния надпис: "''Studium fuit alma poesis''". Интересно е да се отбележи, че на български се дава като превод "Усърдието поражда поезията", което е твърде фриволно тълкуване на целия израз "Patria Certaldum, studium fuit alma poesis", който, буквално преведен, звучи като "От рода Церталд, по призвание/занаят поет". Въпреки очевидното несъответствие между оригиналния смисъл и "тълкуването" му, "преводът" "Усърдието поражда поезията" се е наложил на български и присъства дори в "научни" трудове и "учебни помагала". Важно е да се знае, че в никой друг език няма подобно "тълкуване" при "превода".
 
== Избрани произведения ==
Line 70 ⟶ 69:
По азбучен ред:
*''Amorosa visione'' ([[1342]])
*''Caccia di Diana'' ([[1334]]- – [[1337]])
*''Comedia delle ninfe fiorentine'' (''Amato'', [[1341]])
*''Corbaccio'' (ок. [[1365]])
*''De mulieribus claris'' ([[1361]], редактирана ок. [[1375]])
*''Decamerone'' ([[1349]]- – [[1352]], редактирана ок. [[1370]])
*''Elegia di Madonna Fiammetta'' (ок. [[1343]])
*''Filocolo'' ([[1336]]- – [[1339]])
*''Filostrato'' ([[1335]] или [[1340]])
*''Genealogia deorum gentilium libri'' ([[1360]], редактирана ок. [[1374]])