Конфедерация на независимите синдикати в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
сливане от ОРПС, БПС
Ред 1:
'''Конфедерацията на независимите синдикати в България''' (КНСБ) е [[профсъюз]] в [[България]] и най-голямата неправителствена организация в страната с общ брой членове 275 762 души. Тя е призната за национално представителна с решение на Министерски съвет № 635 от 26 юли 2012 г. за срок от 4 години. КНСБ обединява 35 синдикални федерации и съюзи, които са нейни основни членове, както и редица асоциирани членове. Президент на КНСБ е [[Пламен Димитров]], а вицепрезиденти на Конфедерацията са Валентин Никифоров, д-р Иван Кокалов, Чавдар Христов, Николай Ненков и Пламен Нанков.
 
Създаден през 1945 година под името '''Общ работнически професионален съюз''', профсъюзът е една от основните казионни обществени организации на [[Комунизъм|комунистическия]] [[Тоталитаризъм|тоталитарен режим]] в България. През 1972 година се преименува на '''Български професионални съюзи''', а през 1990 година приема сегашното си име.
 
== История ==
=== При тоталитарния режим ===
На XI-ия извънреден конгрес на [[БПС]], проведен на [[12 февруари]] [[1990]] г., се учредява Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Това е и първият конгрес на новосъздадената Конфедерация. БПС е правоприемник на [[Общия работнически професионален съюз]] (ОРПС), създаден през 1945 г., непосредствено след установяване на еднопартийното управление на комунистиечския режим в България. Председател на КНСБ, при учредяването на организацията, става проф. [[Кръстьо Петков]], а през 1997 г. за председател е избран проф. д-р [[Желязко Христов]], д.м., който ръководи Конфедерацията до 15 септември 2010 г.
{{Българияраздел-мъниче}}
 
''Общият работнически професионален съюз'' (ОРПС) е създаден през 1945 г. на учредителния конгрес в [[София]] и обединява създадените след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година 32 масови браншови профсъюза. На ІІІ-ия конгрес през 1951 г. е създаден нов ръководен орган – Централен съвет на професионалните съюзи. На VІІ-ия конгрес (1972) Съюзът е преименуван на ''Български професионални съюзи'' (БПС), а Централният съвет на професионалните съюзи става Централен съвет на Българските професионални съюзи (ЦС на БПС), избиран от конгреса и съставен от председател, негови заместници и членове.
 
=== След 1990 година ===
На XI-ия извънреден конгрес на [[БПС]], проведен на [[12 февруари]] [[1990]] г., се учредява Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Това е и първият конгрес на новосъздадената Конфедерация. БПС е правоприемник на [[Общия работнически професионален съюз]] (ОРПС), създаден през 1945 г., непосредствено след установяване на еднопартийното управление на комунистиечския режим в България. Председател на КНСБ, при учредяването на организацията, става проф. [[Кръстьо Петков]], а през 1997 г. за председател е избран проф. д-р [[Желязко Христов]], д.м., който ръководи Конфедерацията до 15 септември 2010 г.
 
{{Обработка|форматиране}}
 
На 12 октомври 2010 г. за изпълняващ длъжността президент след кончината на проф. д-р [[Желязко Христов]], д.м., е избран вицепрезидентът [[Пламен Димитров]]. След проведеното тайно гласуване на VІІ конгрес на КНСБ, което се провежда на 2 и 3 май 2012 г., Комисия по избора с председател Петър Бунев (председател на Синдиката на железничарите в България) обявява избора на Пламен Димитров за президент на КНСБ. За вицепрезиденти са избрани Валентин Никифоров, д-р Иван Кокалов, Чавдар Христов, Николай Ненков и Пламен Нанков, които заедно с Пламен Димитров формират новото конгресно ръководство на Конфедерацията.
Line 17 ⟶ 27:
Между конгресите, дейността на КНСБ се направлява от ръководен орган Координационен съвет. Към него са изградени постоянно действащи помощни органи. Оперативното ръководство на КНСБ между конгресите се осъществява от Изпълнителен комитет, чиято дейност се контролира от КС.
 
За по-добра координация на синдикалните политики и структури е създадена Централа на КНСБ. В нея отделните дейности са разпределени между отделните направления . Общото ръководство на централата се осъществява от Кабинет на Президента. Особено важно място при разработването на синдикални политики заемат изследователските и научни разработки на Института за социални и синдикални изследвания. Едно от най-важните изследвания на ИССИ е „Издръжка на живота”живота“. Част от наличните разработки на института са публикувани в Библиотека.
 
В национален мащаб има изградена мрежа от регионални офиси и общински синдикални съвети. В тяхната дейност те са подпомогнати от доверена на синдиката адвокатура.
 
С наличната структура КНСБ представлява и защитава правата и интересите на българските работници и служители, както по спазването на техните права, така и чрез предоставяне на индивидуални консултации. Като синдикат КНСБ отдава голямо значение на колективното трудово договаряне като основен инструмент за ефективна защита правата и интересите на работниците и служителите.
Line 28 ⟶ 38:
 
== Вижте също ==
* [[Български професионални съюзи]]
* [[Конфедерация на труда „Подкрепа“]]
* [[Федерация на университетските синдикати]]
Line 34 ⟶ 43:
== Външни препратки ==
* [http://www.knsb-bg.org/ Официален сайт на КНСБ]
* [http://books.google.bg/books/about/Десети_Конгрес_на_бъл.html?id=lxbjjwEACAAJ&redir_esc=y Десети конгрес на Българските професионални съюзи (7 – 10 април 1987): материали и документи], 1988 – книга
 
[[Категория:Конфедерация на независимите синдикати в България| ]]
[[Категория:Професионални съюзи в България]]
{{България-мъниче}}
{{политика-мъниче}}