Транспортна стачка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Транспортната стачка от 1919
Причина за стачката е силното влошаване на жизнените условия на работниците след [[Първата световна война]].
На [[24 декември]] [[1919]] г. [[ОРСС|
На [[27 декември]] ЦК на [[БКП (т.с.)]] и Съюзът на транспортните работници обявяват обща транспортна стачка в страната. Около 25 000 служители на железниците, пощите и телеграфите прекратяват работа. Всички железопътни, телеграфни и телефонни съобщения в страната са преустановени. Икономическият живот в страната започва да замира. На [[29 декември]] БКП (т.с.) обявява [[обща политическа стачка]]. [[БРСДП (ш.с.)]] се обявява против нея и опитва да ѝ противодейства посредством влиянието си сред печатарските работници. На [[3 януари]] [[1920]] БКП обявява край на политическата стачка.
След взривяването на бомба при железопътен мост край София, правителството мобилизира в армията всички работници, участващи в стачката.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878
На [[17 февруари]] синдикатът на локомотивните машинисти, който се намира под влияние на широките социалисти, прекратява стачните си действия. Това слага началото на разцепление сред стачкуващите, което води до официалния край на стачката на [[19 февруари]]. Неуспехът на стачката се дължи главно на разединението на стачниците и на противопоставянето със селячеството. Той води до временен отлив в доверието в БКП.
|