Станке Димитров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 30:
|наследен от = [[Георги Чанков]]
|роден_дата = [[5 февруари]] [[1889]]
|роден_място = [[Дупница]], [[България]]
|починал_дата = {{Дата на смърт и години|1944|8|26|1889|2|5}}
|починал_място = [[Брянск]], [[Брянска област]], [[СССР]]
Ред 39:
|съпруг =
|деца =
|партия = [[БКП]] <small>(1922
|партия2 =
|седалище =
Ред 58:
}}
'''Стефан Димитров Тодоров''', по-известен като '''Станкѐ Димитро̀в''' или с псевдонима си '''Марек''',<ref>Акроним на ''марксист, антифашист, революционер, емигрант, комунист''.</ref> е български политически деец, антифашист, активист на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. Член е на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] и секретар на [[Централен комитет на БКП|ЦК на БКП]]. Автор, редактор и говорител на радиостанция „[[Нелегална радиостанция „Народен глас“|Народен глас]]“.<ref name="bnr">Българско национално радио
== Биография ==
===
Роден е на [[5 февруари]] [[1889]] г. в град [[Дупница]] в семейство на обущар.
Учи в педагогическите училища в [[Кюстендил]] и [[Шумен]]<ref name="burgasguide">BurgasGuide
Отива в [[Женева]] да следва право, но е принуден да се върне заради [[Балканска война|Балканската война]]<ref name="burgasguide"/>. Завършва [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]] през 1919
През 1925 г. емигрира в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], където преподава в българския сектор на [[Комунистически университет за национални малцинства от Запада|Комунистическия университет за национални малцинства от Запада]] и в [[Международна ленинска школа|Международната ленинска школа]].
Ред 72:
Умира на [[26 август]] [[1944]] г. при самолетна катастрофа край руския град [[Брянск]] на път за България заедно със свиленградчанина [[Анастас Алтъпармарков]] и други комунисти.
==== Партийна дейност ====
[[Файл:Stanke-dimitrov-pametnik-by-dupnitsa-net-1980.jpg|мини|Паметник на Станке Димитров]]
През 1904 г. се включва в работническо просветително общество „Класово съзнание“, което впоследствие става партийна група на [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|БРСДП (т.с.)]].<ref name="oval-bse"/>
Ред 78:
Подведен е под съдебна отговорност за антивоенна пропаганда през [[Първа световна война|Първата световна война]] и участието във [[Войнишко въстание|Войнишкото въстание]] и впоследствие е амнистиран<ref name="burgasguide"/>.
Член е на Окръжния комитет на БКП (т.с.) в Дупница, а от 1922 г. е негов секретар.
През 1923 г. е арестуван преди избухването на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] за участие в подготовката му. През 1924 г. е амнистиран повторно и провежда [[Витошка нелегална конференция на БКП]] (т.с.). Участва в създаването на [[Партия на труда (България)|Партията на труда]].
През 1925 г. е делегат на БКП на V разширен пленум на [[Изпълнителен Комитет на Комунистическия Интернационал|Изпълнителния Комитет на Комунистическия Интернационал]] в Москва. Остава в СССР, поради задочната си смъртна присъда за участие в [[Атентат в Света Неделя|атентата през 1925 г.]]<ref name="netplusdb">Нова добруджанска трибуна
Пристига нелегално в България през 1935 г. за провеждането на VI разширен [[пленум на ЦК на БКП]] през 1936 г. Тогава е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1935
От 1941 г. до 1944 г. води предавания на Нелегалната радиостанция „Народен глас“ на български и немски език, информирайки българския народ за развоя на военните действия и платформата на ОФ.
Ред 90:
== Други ==
* Родният му град [[Дупница]] е кръстен на него Марек между 1949 и 1950, а между 1950 и 1990 се казва Станке Димитров.
* Спортният отбор на града носи името [[ПФК Марек 2010|Марек]].
== Източници ==
| |||