Збигнев Херберт: Разлика между версии

 

=== 1956-1981 ===

 

Житейската ситуация на Херберт се променя през [[1956]], когато политическото размразяване и краят на задължителния соцреализъм в изкуството създават условия за дебют. Първият му поетичен том - ''Струната на светлината'', е посрещнат ентусиазирано. Видният литературен критик Кажимеж Вика посочва „необикновената вътрешна култура, разумното търсене на собствен поетичен път, респектиращата добросъвестност и голямото познание за действителността, за нейното актуално състояние и интелектуалните ѝ корени“. Литературният успех води до подобряване и на материалните условия за живот — с подкрепата на Йежи Завейски през 1957 г. Херберт получава от Съюза на писателите гарсониера (28 м²), а отпуснатата му стипендия от 100 долара му позволява да осъществи първото си задгранично пътуване.

През 1992 г., вече сериозно болен, поетът се завръща във Варшава. Подкрепата, която оказва на списание „Арка“ по въпроса за декомунизацията на елитите (1992, бр. 41), както и решителната антикомунистическа публицистика на Херберт на страниците на седмичника „Тигодник Солидарност“, предизвикват недоволство у част от неговите доскорошни приятели от опозицията. Херберт изпраща писмо до президента [[Валенса]] в защита на полковник Куклински (1994), както и до чеченския лидер [[Джохар Дудаев]], като инициира събирането на парични помощи в подкрепа на борбата на [[Чечения]]. Това не е първият жест от този тип – преди това в отворено писмо до президента [[Джордж Буш]] Херберт протестира срещу безразличието към съдбата на [[кюрди]]те. Подкрепя и инициативата на Републиканската лига за изясняване на обстоятелствата около смъртта на студента Станислав Пияс по време на военното положение, настоява за разсекретяване на архивите на Службите за сигурност от преди 1956 г. През 1994 г. в нашумялото интервю за „Тигодник Солидарност“ под заглавие ''„Дуелите на Пан Cogito“'' критикува не само споразуменията от Кръглата маса и живота в III Жечпосполита, но и атакува персонално редица личности, между които Чеслав Милош и Адам Михник, които са отговорни според него за състоянието на нещата в Полша. Това интервю предизвиква атаки срещу поета и спорове около личността му и защитаваните от него възгледи, спорове, продължили и след смъртта му. Този конфликт се корени в различните оценки за комунистическото господство в Полша по времето на ПНР.

 

 

През 1993 г. Херберт става член на американската ''Академия на изкуствата и науките'' (Academy of Arts and Sciences). През 1994, вече на инвалидска количка, осъществява последното си пътуване – до Холандия, по повод изложба на лалета в църквата Ниюве Керк. Последните години от живота му преминават под знака на борбата с болестта. Боледува от тежка [[астма]], трудно говори, почти не излиза. Въпреки това продължава да работи интензивно – последната му стихосбирка ''„Епилог на бурята“'' се появява няколко месеца преди смъртта му.