Баски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 2x А|А(Б) |
|||
Ред 39:
„глиган“), както и елементите -CORRI (gorri „червен“), -BERRI (berri „нов“), -BELEX (beltz „черен“) и много други<ref>Michelena, Luis. De onomástica aquitana. Pirineos 10: 409–458, 1954.</ref>. Подобни имена са засвидетелствани у баските и през Средновековието. Словообразуването също е еднакво с това в съвременния баски език.
На юг от Пиринеите историческите сведения за сродна на баската реч са значително по-оскъдни. Досега са намерени само 3 надписа в източна Навара, сред които известната стела от Лерга, която съдържа странното мъжко име VMME SAHAR, в което ясно се разпознават баските елементи ume „дете“ и zahar „стар“. Тези надписи са открити на територия, населявана според римляните от народа Vascones (в единствено число Vasco), от което произлиза испанското vasco и френското basque баски. Останалата част от съвременната Страна на баските е била обитавана от племената Varduli, Verones, Caristii и Autrigones и в нея липсват ономастични и топонимични данни, свързани с баския език. Тези данни, както и фактът, че границата между Баската и Гасконската държава е по-размита от тази между Баската и Кастилската, обикновено водят до извода, че произходът на баските е свързан с [[Аквитания]] и че те са се преселили на юг по-късно. Римското пренебрежение към този хинтерланд позволило на прото-баския елемент да оцелее, докато други древни езици, говорени на Пиренейския полуостров като иберийски и [[
Районът на съвременно разпространение на баския език е по-малък от самата [[Страна на баските|баска държава]] (''Euskal Herria'' на баски). Някои географски наименования свидетелстват, че в миналото баският е бил разпространен на по-обширна територия в Пиренеите. Например името на [[Долина Аран|долината Аран]] (сега част от [[Каталония]], в която се говори [[Гасконски език|гасконски]]) вероятно произлиза от баската дума ''haran'' „долина“. Не е известно кога баският е бил изместен в тази планинска област от [[Иберо-романски езици|иберо-романските езици]].
Ред 45:
Най-ранните свързани текстове на баски език датират от около 950 г. и представляват глоси, добавени към латински ръкопис в манастира San Millán в областта [[Риоха]]. Изразите ''jzioqui dugu'' и ''guec ajutu-ezdugu'' са с неясно значение, но съдржат формите на спомагателния глагол dugu „имаме (го)“, отрицателния маркер ez, и вероятно вариант на guk, формата за ергативен падеж на местоимението gu „ние“. Останалата част от текста е нетълкуема, вероятно става дума за причастия на излезли от употреба глаголи. Най-старият баски речник е малко списъче, записано от френския поклонник Емери Пико през 12 век. Всички думи в него се срещат и в съвременния баски и тълкуването им не представлява проблем<ref>Michelena, Luis. Textos arcaicos vascos. Madrid: Minotauro, 1964.</ref>.
Езиковата асимилация на баското население се забавя временно по време на [[Реконкиста]]та, тъй като християнските благородници приканили северните народи [[баски]], [[Астурия|астурианци]] и [[
Баският претърпява бърз упадък в Навара през [[19 век]] поради външната миграция на испански селяни. След края на Карлистките войни през 1876 г. баският език преживява своя ренесанс (Berpizkundea) с разцвет на литературата на баски език. Оттогава датират и първите опити за системно изучаване на историята му. По времето на Франко баският език е официално забранен, което подхранва [[Баскски национализъм|баското национално]]. След създаването на баско автономно правителство, той се изучава в училище и постепенно възвръща позициите си в обществото. Баските училища са разпространяват езика в области като [[Енкартасионес]] или [[Наварска рибера]], където той може би никога не се е говорил като роден.
| |||