Уикипедия

Ал Пачино: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎top: clean up, replaced: USA-флаг → флагче|САЩ редактирано с AWB
кавички, + 2 картинки
Ред 1:
{{Актьор
| име = Ал Пачино
| bgcolour =
| портрет = Al Pacino.jpg
| размер на портрета = 250px
| обяснение =
| рождено име = Алфредо Джеймс Пачино
Ред 28 ⟶ 26 :
Роден е в [[Ню Йорк|нюйоркския]] квартал [[Бронкс]] на [[25 април]] [[1940]] г. в семейството на Салваторе и Роуз Пачино, които се развеждат, когато Пачино е още дете. Баща му Салваторе напуска семейството, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства в [[Манхатън]]. Като тийнейджър се захваща с каквато и да е работа, включително и като театрален разпоредител и строителен надзирател. Пачино обаче има други мечти и съвсем скоро се записва в студиото на [[Хърбърт Бъргоф]], където изучава [[драма]] (всъщност започва с комедия дори пее, но неговата страст е драмата) и [[изкуство|изкуства]]. На седемнадесет години се премества в централната част на [[Ню Йорк]], за да продължи театралното си образование.
 
Първата му роля е в театралната постановка "„''Hello Out There''"“, режисирана от неговия наставник и приятел [[Чарлс Лоутън]]. В средата на [[1960-те|60-те]] работи в “Cafe„Cafe La Mama”Mama“ и в “The„The Living Theatre”Theatre“, където изпълнява редица второстепенни роли.
 
Ал Пачино се записва да учи в прочутото "Актърс„Актърс студио"студио“ на [[Лий Страсбърг]], където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на [[1960-те|60-те]] години работи в театъра на "„[[Чарлс (театър)|Чарлс]]"“ в [[Бостън]], където се появява в редица постановки като "„''America Hurrah''"“ и "„''Awake and Sing''"“ (и двете през [[1967]]). През [[1968]] г. се връща в [[Ню Йорк]] и участва в пиесата "„''The Indian Wants the Bronx''"“, за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.
 
[[File:Al Pacino - Hummel.jpg|мини|220px|вляво|Ал Пачино през 1971 г.]]
Следва нова награда този път за второстепенна роля за участието му в "„''Does a Tiger Wear a Necktie?''"“ ([[1969]]). През същата година сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор. След като завладява сцената, Пачино решава да опита и в [[кино]]то. Прави дебюта си през [[1969]] г. във филма "„''Me, Natalie''"“. Малко след това получава и първата си главна роля (на наркоман) в "„''Panic in Needle Park''"“ ([[1971]]) на [[Джери Шацбърг]].
 
Режисьорът [[Франсис Форд Копола]] е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята на [[Майкъл Корлеоне]] в “„[[Кръстникът (филм)|Кръстникът]]”“ (''The Godfather'') [[1972]]. Това е безспорно една от най-големите роли в модерното американско [[кино]], въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния до момента Пачино, при наличието на звезди от ранга на [[Уорън Бийти]] и [[Джак Никълсън]].
 
В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола талантът на Пачино буквално експлодира. Филмът е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация за [[Оскар]] за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението "„[[Кръстникът 2]]"“ ([[1974]]).
 
За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьора [[Сидни Лъмет]] и резултатът е все така впечатляващ - още две номинации за [[Оскар]] за ролите на неподкупно ченге в [[Франк Серпико|"Серпико"„Серпико“]] ("„''Serpico''"“ ([[1973]])) и на бисексуален банков крадец в "Кучешки„Кучешки следобед"следобед“ ("„''Dog Day Afternoon''"“ ([[1975]])). И двата филма са изключително добре приети заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в "„''И справедливост за всички''"“ ("„''And Justice For All''"“ ([[1979]])), която му носи четвърта номинация за академична награда [[Оскар]].
 
Във филма на [[Брайън Де Палма]] “Белязания”„Белязания” ("„''Scarface''"“ ([[1983]])) Пачино е скандалният кубински наркобос Тони Монтана, а негови партньори са [[Мишел Пфайфър]] и [[Робърт Лоджия]]. След този филм големият актьор отсъства цели 4 години от екрана. През [[1989]] г. се завръща със страстния трилър "Море„Море от любов"любов“ ("„''Sea of Love''"“) с [[Елън Бъркин]]. По-късно същата година дебютира като режисьор на филма "„''Local Stigmatic''"“ ([[1989]]). Седем години по-късно втория му опит в режисурата "„''Looking for Richard''"“ е оценен високо от критиката.
 
[[1990-те|90-те]] години са много продуктивни за Пачино. Той участва в редица големи продукции, изпълнявайки най-разнообразни роли. През [[1990]] например печели още една номинация за [[Оскар]] в раздела за второстепенна роля във [[филм]]а на [[Уорън Бийти]] "„''Dick Tracy''"“ и за трети път е Майкъл Корлеоне в "„[[Кръстникът 3]]"“.
 
[[File:Manglehorn 06 (15085910420).jpg|мини|220px|Ал Пачино на филмовия фестивал в Торонто през 2014 г.]]
След толкова много номинации най-накрая Пачино получава първия си [[Оскар]] за най-добър актьор за ролята на слепия ветеран във филма на [[Мартин Брест]] "Усещане„Усещане за жена"жена“ ("„''Scent of a Woman''"“ ([[1992]])), като в същото време пак е предложен за статуетката за поддържащата си роля в "„''Glengarry Glen Ross''"“. През [[1993]] отново работи под режисурата на [[Брайън Де Палма]] във филма "Пътят„Пътят на Карлито"Карлито“ ("„''Carlito's Way''"“). През [[1995]] в тандем с [[Робърт де Ниро]] участва в запомнящия се филм на Майкъл Ман "Жега"„Жега“ ("„''Heat''"“).
 
През [[1997]] Пачино отново получава овации за ролята си на дребен гангстер в "Дони„Дони Браско"Браско“, където му партнира [[Джони Деп]]. През същата година се превъплъщава и в ролята на Дявола в модерната притча "Адвокат„Адвокат на дявола"дявола“ ("„''The Devil's Advocate''"“), в който му партнират [[Киану Рийвс]] и [[Шарлиз Терон]]. Следва поредният му успех във "Вътрешен„Вътрешен човек"човек“ ("„''The Insider''"“), в който главната роля изпълнява [[Ръсел Кроу]].

През януари 2001 г. Пачино получава [[Златен глобус]] за цялостната си кариера.

През 2011 г. на кинофестивала във Венеция получава награда за цялостно творчество по време на премиерата на "Саломе"„Саломе“.
 
== Личен живот ==
Пачино никога не се е женил въпреки няколкото дълготрайни връзки с актрисите [[Джил Клейбърг]], [[Марти Келър]], [[Даян Кийтън]] и [[Бевърли д'Анжело]]. През [[1989]] г. от връзката му с преподавателката по актьорство [[Джан Терънт]] се ражда дъщеря му Джули Мари. Пачино е известен с алергията си към звездния блясък и затова стои далеч от светската суматоха. Живее в скромен апартамент в [[Ню Йорк]]. От последната си, вече бивша приятелка актрисата [[Бевърли Д'Анджело]], с която се запознава през [[1977]] г. има две деца - близнаците Антон и Оливия. През януари 2001 г. Пачино получава [[Златен глобус]] за цялостната си кариера.
 
==Филмография==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ал_Пачино“.