Ал Пачино

американски актьор

Алфредо Джеймс Пачино (на английски: Alfredo James Pacino) е американски актьор. [2] Има сицилиански произход. Неговите дядо и баба по майчина линия имигрират в САЩ от Корлеоне. През цялата си кариера Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. Кариерата му обхваща пет десетилетия и над тридесет филма.

Ал Пачино
Al Pacino
американски актьор
2004 г.
Роден
Алфредо Джеймс Пачино
25 април 1940 г. (83 г.)
Религияагностицизъм[1]
Националност САЩ
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1967-днес
ОскариНай-добра мъжка роля:
1992 Усещане за жена
Награди ЕмиНай-добър актьор в минисериал или филм:
2004 – Ангели в Америка
2010 – Не познавате Джак
Златен глобусЗлатен глобус на името на Сесил Демил – 2001
Най-добър актьор в драма:
1974 – Серпико
1993 – Усещане за жена
Най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм:
2004 – Ангели в Америка
2010 – Не познавате Джак
БАФТАНай-добър актьор:
1974 – Кръстникът 2, Кучешки следобед
Семейство
БащаСалваторе Пачино
(16.02.1922 – 12.01.2005)
МайкаРоуз Джерарди
(03.05.1918 - 04.12.1962)
ДецаДжули Мари Пачино
(р. 1989)
Антон Джеймс Пачино
(р. 2001)
Оливия Роуз Пачино
(р. 2001)
Роман Пачино
(p.2023)
Подпис
Уебсайт
Ал Пачино в Общомедия

Биография редактиране

Роден е в нюйоркския квартал Бронкс на 25 април 1940 г. в семейството на Салваторе и Роуз Пачино, които се развеждат, когато Пачино е още дете. Баща му Салваторе напуска семейството, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства в Манхатън. Като тийнейджър се захваща с каквато и да е работа, включително и като театрален разпоредител и строителен надзирател. Пачино обаче има други мечти и съвсем скоро се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където изучава драма (всъщност започва с комедия, дори пее, но неговата страст е драмата) и изкуства. На седемнадесет години се премества в централната част на Ню Йорк, за да продължи театралното си образование.

Първата му роля е в театралната постановка „Hello Out There“, режисирана от неговия наставник и приятел Чарлс Лоутън. В средата на 60-те работи в „Cafe La Mama“ и в „The Living Theatre“, където изпълнява редица второстепенни роли.

Ал Пачино се записва да учи в прочутото „Актърс студио“ на Лий Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на 60-те години работи в театъра на „Чарлс“ в Бостън, където се появява в редица постановки като „America Hurrah“ и „Awake and Sing“ (и двете през 1967). През 1968 г. се връща в Ню Йорк и участва в пиесата „The Indian Wants the Bronx“, за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.

 
Ал Пачино през 1971 г.

Следва нова награда този път за второстепенна роля за участието му в „Does a Tiger Wear a Necktie?“ (1969). През същата година сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор. След като завладява сцената, Пачино решава да опита и в киното. Прави дебюта си през 1969 г. във филма „Me, Natalie“. Малко след това получава и първата си главна роля (на наркоман) в „Panic in Needle Park“ (1971) на Джери Шацбърг.

Режисьорът Франсис Форд Копола е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“ („The Godfather“, 1972). Това е безспорно една от най-големите роли в модерното американско кино, въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния дотогава Пачино, при наличието на звезди от ранга на Уорън Бийти и Джак Никълсън.

В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола талантът на Пачино буквално експлодира. Филмът е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация за Оскар за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението „Кръстникът 2“ (1974).

За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьора Сидни Лъмет и резултатът е все така впечатляващ – още две номинации за Оскар за ролите на неподкупно ченге в „Серпико“ („Serpico“, 1973) и на бисексуален банков крадец в „Кучешки следобед“ („Dog Day Afternoon“, 1975). И двата филма са добре приети заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в „И справедливост за всички“ („And Justice For All“, 1979), която му носи четвърта номинация за академична награда Оскар.

Във филма на Брайън Де Палма „Белязания“ („Scarface“, 1983) Пачино е скандалният кубински наркобос Тони Монтана, а негови партньори са Мишел Пфайфър и Робърт Лоджия. След този филм големият актьор отсъства цели 4 години от екрана. През 1989 г. се завръща със страстния трилър „Море от любов“ („Sea of Love“) с Елън Бъркин. По-късно същата година дебютира като режисьор на филма „Local Stigmatic“ (1989). Седем години по-късно втория му опит в режисурата „Looking for Richard“ е оценен високо от критиката.

90-те години са много продуктивни за Пачино. Той участва в редица големи продукции, изпълнявайки най-разнообразни роли. През 1990 г. например печели още една номинация за Оскар в раздела за второстепенна роля във филма на Уорън БийтиDick Tracy“ и за трети път е Майкъл Корлеоне в „Кръстникът 3“.

 
Ал Пачино на филмовия фестивал в Торонто през 2014 г.

След толкова много номинации най-накрая Пачино получава първия си Оскар за най-добър актьор за ролята на слепия ветеран във филма на Мартин Брест „Усещане за жена“ („Scent of a Woman“, 1992), като в същото време пак е предложен за статуетката за поддържащата си роля в „Glengarry Glen Ross“. През 1993 г. отново работи под режисурата на Брайън Де Палма във филма „Пътят на Карлито“ („Carlito's Way“). През 1995 г. в тандем с Робърт де Ниро участва в запомнящия се филм на Майкъл Ман „Жега“ („Heat“).

През 1997 Пачино отново получава овации за ролята си на дребен гангстер в „Дони Браско“, където му партнира Джони Деп. През същата година се превъплъщава и в ролята на Дявола в модерната притча „Адвокат на дявола“ („The Devil's Advocate“), в който му партнират Киану Рийвс и Шарлиз Терон. Следва поредният му успех във „Вътрешен човек“ („The Insider“), в който главната роля изпълнява Ръсел Кроу.

През януари 2001 г. Пачино получава Златен глобус за цялостната си кариера.

През 2011 г. на кинофестивала във Венеция получава награда за цялостно творчество по време на премиерата на „Саломе“.

Личен живот редактиране

Пачино никога не се е женил въпреки няколкото дълготрайни връзки с актрисите Джил Клейбърг, Марти Келър, Даян Кийтън и Бевърли д'Анжело. През 1989 г. от връзката му с преподавателката по актьорство Джан Терънт се ражда дъщеря му Джули Мари. Пачино е известен с алергията си към звездния блясък и затова стои далеч от светската суматоха. Живее в скромен апартамент в Ню Йорк. От последната си, вече бивша приятелка актрисата Бевърли Д'Анджело, с която се запознава през 1977 г. има две деца – близнаците Антон и Оливия.

Филмография редактиране

Година Филм Оригинално заглавие Роля Режисьор Бележки
1969 Аз, Натали Me, Natalie Тони Фред Кое Филмов дебют
1971 Паника в Нийдъл парк The Panic in Needle Park Боби Джери Шацбърг
1972 Кръстникът The Godfather Майкъл Корлеоне Франсис Форд Копола Заплата: $35 000
1973 Серпико Serpico Франк Серпико Сидни Лумет
1973 Плашилото Scarecrow Франсис Лайънъл Делбучи Джери Шацбърг
1974 Кръстникът 2 The Godfather: Part II Майкъл Корлеоне Франсис Форд Копола Заплата: $500 000+10% от печалбата
1975 Кучешки следобед Dog Day Afternoon Сони Сидни Лумет
1977 Боби Диърфийлд Bobby Deerfield Боби Дийрфийлд Сидни Полак
1979 И справедливост за всички And Justice for All Артър Къркланд Норман Джуисън
1980 Фатален партньор Cruising Стив Бърнс Уилям Фридкин
1982 Авторът! Авторът! Author! Author! Иван Травалян Артър Хилър
1983 Белязаният Scarface Тони Монтана Брайън Де Палма
1985 Революция Revolution Том Боб Хю Хъдзън
1989 Море от любов Sea of Love Франк Келър Харолд Бекер
1990 Дик Трейси Dick Tracy Big Boy Caprice Уорън Бейти
Кръстникът 3 The Godfather: Part III Майкъл Корлеоне Франсис Форд Копола Заплата: $5 000 000
Местиният Стигматик The Local Stigmatic Греъм Дейвид Уилър
1991 Франки и Джони Frankie and Johnny Джони Гари Маршал
1992 Усещане за жена Scent of a Woman Франк Слейд Мартин Брест награда „Оскар“ за главна мъжка роля
Гленгъри Глен Рос Glengarry Glen Ross Рики Рома Джеймс Фоули
1993 Пътят на Карлито Carlito’s Way Карлито (Чарли) Бриганте Брайън Де Палма
1995 Жега Heat Винсънт Хана Майкъл Ман
25 цента Two Bits Gitano Sabatoni Джеймс Фоули
1996 Крал Ричард Looking for Richard Ал Пачино Режисьор
Кметството City Hall Джон Папас Харолд Бекер
1997 Адвокат на Дявола The Devil’s Advocate Джон Милтън Тейлър Хекфорд
Дони Браско Donnie Brasco Бенджамин (Лефти) Руджейро Майк Нюуел
1999 Всяка една неделя Any Given Sunday Тони Д'Амато Оливър Стоун
Вътрешен човек The Insider Лоуел Бергман Майкъл Ман
2000 Китайско кафе Chinese Coffee Хари Ливайн Ал Пачино Също е и режисьор
2002 Симон Simone Виктор Тарански Ендрю Никол Заплата: $11 000 000
Опасно безсъние Insomnia Уил Дормър Кристофър Нолан
Всички мои познати People I Know Илай Уърмън Дениел Олгрант
2003 Фермата The Recruit Уолтър Бърк Роджър Доналдсън
Ангели в Америка Angels in America Roy Cohn Майк Никълс
Трудна свалка Gigli Старкман Мартин Брест
2004 Венецианският търговец Merchant of Venice Шайлок Майкъл Редфорд
2005 Хазарт Two for the Money Уолтър Ейбръмс Ди Джей Карузо
2007 Бандата на Оушън 3 Ocean’s Thirteen Уили Банк Стивън Содърбърг
88 Минути 88 Minutes Джак Грам Джон Авнет
Дали и аз: Сюрреалистичната история Салвадор Дали
2008 Праведно убийство Righteous Kill Дейвид Фиск Джон Авнет
2010 Не познавате Джак You Don't Know Jack Джак Кеворкян Бари Левинсън
2011 Джак и Джил Jack & Jill Ал Пачино (играе себе си) Денис Дугън
2012 Станете момчета Stand Up Guys Вал Фишър Стивънс
2013 Фил Спектър Phil Spector Фил Спектър Дейвид Мамет ТВ филм
2014 Унижение The Humbling Саймън Акслър Бари Левинсън
Манглхорн Manglehorn Ей Джей Мангълхорн Дейвид Гордън Грин
2015 Дани Колинс Danny Collins Дани Колинс Дан Фогелман
2021 Домът на Гучи House of Gucci Алдо Гучи Ридли Скот

Роли, които е отказал редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за