Стоян Попов (партизанин): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 18:
Връща се в България в 1936 година и от 1937 до 1940 година е секретар на Окръжния комитет на БКП в Пазарджик. От 1940 година отново е член на ЦК и отговаря за профсъюзната работа. В 1941 година е затворен в лагера [[Гонда вода (лагер)|Гонда вода]], а след това в [[Кръстополе (лагер)|Кръстополе]]. През октомври 1943 година е освободен. Участва в комунистическото съпротивително движение и става политкомисар на [[Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона]] на [[Народоосвободителна въстаническа армия|Народоосвободителната въстаническа армия]] (НОВА). Организатор на Съпротивителното движение в Пазарджишко, наред с [[Методи Шаторов]]. Партизанин от [[Партизански отряд „Ангел Кънчев“]].<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 99, 174</ref>
При намесата на България във [[България по време на Втората световна война|войната срещу Германия]] командва полк. Участва във Втората световна война като помощник-командир на [[двадесет и седми пехотен чепински полк]] (23 септември 1944)<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 120</ref>. Заема високи длъжности в БКП и държавата. От 1946 година е [[народен представител]]. От 1958 година отново е член на ЦК на БКП. Удостоен е с орден „Георги Димитров“ (1958, 1959, 1964, 1968).<ref name="ЕБ5"/>, както и с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 120</ref>
== Бележки ==
| |||