Цветови модел: Разлика между версии

''' Цветови модел''' е [[Математически модел|математически модел]] за]] описание на представянето на [[Цвят (оптика)|цветовете]] във формата на кортежипоредици от числа (обикновено от три, по-рядко — – четири стойности), наречени ''цветови компоненти'' или ''цветови координати''. Всички възможни стойности на цветовете, задавани чрез модела, определят ''цветово пространство''.

Цветовият модел задава съответствието между възприеманите от човека цветове, съхранени в паметта му, и цветовете, формирани на изходно устройство (евентуално при определени условия) - например [[монитор]].

[[Файл:CIE1931_XYZCMF.png|мини|300x300пкс|Функции на цветовото съответствие на Стандартен колориметричен наблюдател, определени от комитета CIE през 1931 г. в обхвата на дължини на вълната от 380 до 780 [[Нанометър|нм]] (с 5 нм интервали).<ref>[http://www.cie.co.at/framepublications.html CIE —– INTERNATIONAL COMMISSION ON ILLUMINATION]</ref>]]

Човекът е трихромат — – [[Ретина|в ретината на]] окото има рецептори, отговорни за цветното зрение. Може да се счита, че всеки вид рецептор (конус) реагира на определена дължина на вълната от [[Електромагнитен спектър|видимия спектър]].

Основно свойство (за всички физически реализуеми цветове) е неотрицателността, както на  функцията на реакция, така и на свързаните с нея цветови координати за всички цветове, е че не са отрицателни. Системата, основана на реакцията на конусните клетки на човешкото око, се нарича цветови модел LMS.

В Историческиисторически план, за количествено измерване на цветовете сее използвадефинирано различно цветово пространство — – '''XYZ'''. Това е еталонен цветови моделеталон, определен в строго математически смисъл от организациятаМеждународната CIEкомисия по осветление ({{lang-en|International Commission on Illumination}} – — Международната комисия по осветяванеCIE) през 1931 годинаг. Моделът CIE XYZ е образец наза почти всички останали цветови модели, използвани в техническите областитехниката.

Струва си да се отбележи, че цветовото пространство XYZ не задава директно реакциите на конусните клетки на човешката ретина, а е съществено преработен, с цел да се получат числени стойности на цветовете и съответно възможност да се разграничи един спектър от друг въз основа на фотометричната [[яркост]] на излъчване (Y). Самата яркост Y не се тълкува като реакция самоединствено на зелените конуси, а епредставлява сложна функция за дневно тристимулно зрение, която се задава от реалната реакция на всички рецептори. Първоначално моделът CIE 1931 XYZ  е получен чрез преобразуване на цветовия модел CIE 1931 RGB, който от своя страна, е резултат от директен експеримент по смесване и визуално сравнение на [[Излъчване|излъчвания]] с различен спектрален състав. Всеки цветови модел може да се преобразува в модел XYZ, тъй като тойв определянего всичкиза правилавсеки цвят са определен правилата за смесване на цветовете и задава ограниченията, налагани навърху всичкивсеки спектралниспектрален състависъстав на излъчване, които са с един цвят.

Ако формално построим напречното сечение на пространство XYZ  с равнината <math />  може да запишем останалите две линейно независими координати във вида

: <math>x = X/(X + Y + Z)</math>

: <math>y = Y/(X + Y + Z)</math>.

: <math>z = Z/(X + Y + Z)</math>

Както лесно се пресмята по формулите, точка (X,0,0) от пространството XYZ съответства на точка xy=(1,0) в хроматичната диаграма. По подобен начин, точка XYZ=(0,Y,0) съответства на точка xy=(0,1) , а точка XYZ=(0,0,Z) — – на точка xy=(0,0). Видно е, че всички реални цветове, получени чрез всички спектрални състави на излъчване, включително и монохроматичните (спектралните цветове) не достигат до подобни "чисти"„чисти“ стойности. Тази закономерност произтича от правилата за смесване на цветовете и е проява на това, че е невъзможно да се получи реакция само от някои конуси без да има реакция от страна на други (макар и много малка), а също и на това, че когато има някаква реакция от страна на конусите, макар и малка, яркостта Y не може да бъде нула или с много малка стойност .

Ако на хроматичната диаграма xy се отбележат всички възможни монохроматични спектрални цветове, те образуват незатворен  контур, наречен "спектрален„спектрален локус"локус“. Съединителната линия в основата на този контур ("език"„език“) се нарича "линия„линия на пурпура"пурпура“. Всички цветове, които могат да бъдат реализирани като сума от спектрални линии с дадена яркост (Y=const), ще лежат вътре в този контур. Тоест, съществуват точки XYZ на цветове, намиращи се извън контура, за които не може да се получи съответната реакция от конусите при тази яркос, макар че всяка от компонентите има положителна стойност .

# L*a*b* — – равноконтрастно цветово пространство, в което разстоянието между цветовете отговаря на  усещането за тяхното различаване.

# Адитивни модели — – където цветът се получава чрез добавяне   до черно ([[RGB цветови модел|RGB]]).

# Субтрактивни модели — – цветът се получава чрез "изваждане"„изваждане“ на цветове  от бял лист (CMY, [[CMYK цветови модел|CMYK]]).

* Цветови модел sRGB (IEC 61966- – 2.1)<ref>{{Цитат уеб|title=A Standard Default Color Space for the Internet - – sRGB|url=http://www.w3.org/Graphics/Color/sRGB.html|archiveurl=http://www.webcitation.org/618nrKfHP|archivedate=2011-08-23}}</ref>, разновидност на модела [[RGB цветови модел|RGB]], се използва широко в компютърната индустрия и често е цветовият модел "по„по подразбиране"подразбиране“.

* В [[Телевизия|телевизията]] по стандарт [[PAL]]  се използва цветови модел YUV, за [[SECAM|SÉCAM]] — – модел YDbDr, а за [[NTSC]] — – модел YIQ. (Трябва да се помни, че Y в тези модели се изчислява по съвсем различен начин, отколкото Y в модела XYZ).

* [[Цветоотделяне]]

* [[Цветова палитра]]

* [[Цветова таблица<br>]]