Гайтаниново: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Личности: -, replaced: BGR-флаг → флагче|България (24) редактирано с AWB
Ред 43:
На 11 октомври 1908 година в Гайтаниново се провежда учителска сбирка (''конгрес''), на която, след като се разглежда състоянието на учебното дело в Неврокопско и положението на селските учители, се основава учителско дружество (наречено "съюз", а по-късно "синдикат").<ref>Пандев, К. Културно-просветното дело в Неврокопско след Руско-Турската освободителна война до 1912 г. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 86.</ref>
 
В рапорт до [[Иларион Неврокопски]] от 1909 година пише за селото:
През 1908-1909 година селото има 200 български къщи с 1000 души население.<ref>Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр.82</ref>
 
{{цитат|С. Гайтаниново... е разположено в полите на Алиботуш. Близо до селото се намира хубава дъбова горичка. Селото има 200 къщи български с 1000 души люде. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Някои от тях са дюлгери и зидари. Земеделците обработват лозя и др. Черквата „Св. Никола“ е голямо здание. Вътре е добре украсена. Създадена е през 1839 г. Преди 70 години е била на гърците, а след това вече на българите. Духовната борба се разиграла доста рано. До селото има стара църква - „Св. Георги“ Училището е до църквата, доста голямо здание е, но се нуждае от поправка.<ref name="Извори 82">{{cite book |title= Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 82 }}</ref>}}
 
По време на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 година 37 души от Гайтаниново се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.</ref>