Злетово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Личности: -, replaced: BGR-флаг → флагче|България (7) редактирано с AWB |
|||
Ред 27:
== История ==
[[Файл:Dokument so pecat od selska opstina Zletovo, 1918.JPG|мини|ляво|250п|Документ от Злетовската община по време на българското управление на Македония през 1918 г.]]▼
[[Файл:Zletovo 3.JPG|
Злетово е споменато за пръв път в 1019 година като част от [[Мородвис|Моровиздската]] епархия на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|175 – 176}}</ref> Селото се споменава с днешното си име ''Злетово'' в грамота на [[Иван Драгаш|Иван]] и [[Константин Драгаш]], датирана около 1378 година.<ref>Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.514.</ref>
Line 33 ⟶ 34:
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Злетово живеят 670 [[българи]]-[[християни]], 230 [[турци]] и 20 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_30.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 222.]</ref> Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 13 къщи в селото през 1892 година признават [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 297.</ref>
▲[[Файл:Dokument so pecat od selska opstina Zletovo, 1918.JPG|мини|ляво|Документ от Злетовската община по време на българското управление на Македония през 1918 г.]]
В началото на XX век Злетово е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в Злетово има 19 патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в селото има 776 българи екзархисти и 184 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и функционират българско и сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 130 – 131.</ref>
Гробищната еднокорабна църква с по-скромни размери „Свети Илия“ е издигната в 1911 година, на южната страна от гробищата на рида Илиица. Църквата е изградена от сърбоманската община в селото.
| |||