Дебър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м население през 1904 г. |
|||
Ред 45:
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година Дебър има 15 500 жители, от които 4 500 [[българи]] [[християнство|християни]], 10 500 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]] и 500 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_41.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.259.]</ref>
Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Дебър има 70 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> Към 1905 година цялото християнско население на Дебър е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в града има 3 120 българи екзархисти и в селото функционират едно прогимназиално и три основни български училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 152-153.</ref> В началото на 1909 година е избран български епархийски съвет в състав иконом [[Търпе Симоновски]] (председател), поп Спас Поптасев, поп Атанас, Тодор Т. Бояджиев (търговец), Толе Чочков (шивач), Стрезо Наумов (шивач), Нестор Трайов (шивач), Теофил Алексов (шивач), Аврам Петков (бивш кмет) и Аврам Серафимов (кмет на [[Галичник]]).<ref>Дебърски глас, година 1, брой 9, 31 май 1909, стр. 4.</ref> Енорийски свещеник е отец Търпе Тошев.<ref>Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 427.</ref>
През 1910 година официалната турска власт дава разрешение за строителство на училище за българските деца в българския квартал Варош.<ref>[http://www.devletarsivleri.gov.tr/source.cms.docs/devletarsivleri.gov.tr.ce/docs/balkanlarda_osmanli.pdf „Exhibition of Ottoman civilization in the Balkans“, стр.36]</ref>
▲През 1910 година официалната турска власт дава разрешение за строителство на училище за българските деца в българския квартал Варош<ref>[http://www.devletarsivleri.gov.tr/source.cms.docs/devletarsivleri.gov.tr.ce/docs/balkanlarda_osmanli.pdf „Exhibition of Ottoman civilization in the Balkans“, стр.36]</ref>. В 1910 година по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция]] всички мъже българи са събрани в църковния двор в махалата Вароша и кметът Блаже Стоянов е изтезаван публично.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.</ref>
[[File:Bulgarian School in Debar 1911.jpg|мини|250п|Българското училище в Дебър, завършено в 1911 г.]]
През ХІХ и началото на ХХ в. основния поминък за жителите на Дебър е било занаятчийството. В града са се произвеждали различни по вид огнестрелни оръжия, като особено са се славили със своето майсторство албанците. От останалите занаяти преимуществено са били застъпени терзийството, куюмджийството, казанджийството. Дебрани са се славили като добри майстори-строители, резбари и иконописци. От земеделието най-значим дял заема производството на тютюн, а в по-слаба степен-лозарството и овощарството<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/02/zapadna-makedonija.html К. Рачев. Западна Македония. С., 1925, с. 32.]</ref>.
▲Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Дебър има 70 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> Според статистика на вестник „[[Дебърски глас (1909 - 1911)|Дебърски глас]]“ в 1911 година в Дебър има 420 български екзархийски къщи, 6 български патриаршистки, от които 1 от 1910, а другите 5 – отдавна, и 3000 арнаутски къщи. Сърбоманите имат училище с 1 учителка и 6 ученици.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 129 души от Дебър са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.</ref>
| |||