Нашински: Разлика между версии

'''Нашински''' или '''горански''' е [[южнославянски езици|южнославянски]] [[говор]], употребяван от [[горани]]те, жителите на разделената между [[Косово]] и [[Албания]] област [[Гора (област)|Гора]]. Нашински се класифицира като част от [[торлашки диалект|торлашките диалекти]] — – преходен между [[български език|българския]] и [[сръбски език|сръбския език]].

{{цитат|Дотолкова много обичат да си говорят на майчиния език - – български, че в интимен разговор - – мъжете помежду си, който от тях някой започне да говори по турски или албански, другия го пресича: „остави тоя свински език, сборвай си нашински, како Господ дал“<ref>[[s:Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров|Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров]]</ref>}}

През [[2007]] година [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] издава и първия горански речник с 43 000 думи и фрази - – ''Dokle, Nazif. Reçnik Goransko (Nashinski) - – Albanski''. В него авторът [[Назиф Докле]] (който е от Албанска Гора) определя говора като български, сходен с [[Българска диалектология|българските диалекти]], говорени в Северозападна [[Македония (област)|Македония]].<ref>[[Назиф Докле|Dokle, Nazif]]. Reçnik Goransko (Nashinski) - – Albanski, Sofia 2007, Peçatnica Naukini akademiji "Prof„Prof. Marin Drinov"Drinov“, s. 5, 11, 19</ref>.

== Характеристики ==

Рефлексите на праславянските групи в говора от Гора *''{{IPA|/tj/}},'' *''{{IPA|/dj/}},'' и *''{{IPA|/kt/}}'' в голяма част от случаите са [[Ђ]] и [[Ћ]] като в сръбския език и част от останалите [[торлашки диалект|преходни у-говори]]. От друга страна се наблюдават български черти като - – задпоставен член за имената, наставка -ме, а не -мо за глаголите в първо лице множествено число, наличие на [[Ъ|ерова гласна]] и други.

== Литература ==

* [[Божидар Видоески|Видоески, Божидар]]. Фонолошкиот систем на говорот на с. Млике. Зборник Матице српске за филологију и лингвистику. Нови Сад, 1984- – 1985, XXVII-XXXVI, стр. 127- – 137.

* Видоески, Божидар. Горанскиот говор. Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1986, XI, 2, стр. 45- – 76.

* Кочева – Лефеджиева А. За българския език в Косово. - – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. С., 2005, с. 187 – 91.

[[Категория:Западни българскиПреходни говори]]