Гаудия вайшнавизъм: Разлика между версии

Един особено характерен елемент на философията на Гаудия вайшнавизма, възприета от Чайтаня Махапрабху, е „ачинтя беда-беда татва“, което се превежда като „невъобразима едновременност на еднаквост и всеразличие“, най-често във връзка с качествената еднаквост и количественото различие между индивидуалните души и Върховния Бог. Качествено, душата ([[джива]]) се описва като идентична с Бог, но Бог притежава [[безкрайност|безкрайни]] съвършенства и могъщество, докато душата е безкрайно малка в сравнение с него. Така че количествено душата е различна от Бог. Това служи като синтез на двете крайности в индуистката мисъл, а именно чистия [[монизъм]] (Бог и душата са едно) и чистия [[Дуализъм (религия)|дуализъм]] (Бог и душата са абсолютно отделни).