Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България: Разлика между версии

Съгласно конвенцията настъплението в Сърбия трябва да започне в срок от тридесет дни с най-малко шест дивизии от [[Германия]] и още толкова от [[Австро-Унгария]]. Българската армия е задължена да се включи пет дни по-късно с четири дивизии в [[Тимошко]] и [[Поморавие (регион)|Поморавието]] и с една дивизия във [[Вардарска Македония]]. Целта е определена най-общо като отваряне на сухопътна връзка между България и Унгария. Създадено е общо командване начело с фелдмаршал [[Аугуст фон Макензен]] с австро-унгарски и български съветници. Българското правителство получава обещание за финансова помощ (200 милиона [[франка]]), а българската армия – за военни материали, съобразени с военните нужди на Германия. За отбрана срещу [[Съглашение|съглашенски]] десант германското командване обещава да изпрати свои войски в пристанищата [[Варна]] и [[Бургас]] и турски в [[Дедеагач]]. Конвенцията регламентира и отношенията с [[Гърция]] и [[Румъния]], които на този етап все още не са взели решение за влизане във войната. България трябва да запази неутралитет спрямо двете държави освен ако някоя от тях се обяви за [[Антанта]]та, започне мобилизация на войските си или нахлуе в сръбска територия.<ref name="markov/georgiev"/>

 

 

== Източници ==