Иванко (деспот): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28:
'''Иванко''' (''Ivanko'') е [[България|български]] [[деспот (титла)|деспот]], владетел на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] от [[1385]] до [[1389]] г. и отново от [[1393]] до [[1399]] Наследява го от баща си [[Добротица]].<ref> {{Cite book |last=Иречек |first=Конст. |year=1886 |title= Историята на българите съчинение |translator= |publisher= Н.Д. Райнов и З. Бояджиев |place=Търново |pages= 430 |url=http://archive.org/stream/istoriiatanablg00jiregoog#page/n5/mode/2up |accessdate=07-15-2013 }}</ref>
 
Иванко скъсва отношенията си с [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]] и минава под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По-късно започва да сече медни монети и сключва договор с Генуезката република през 1387 г.<ref>В. Н. Златарски и Гаврил Кацаров (изд.) Договорът на княза Иванко, син Добротичев с генуезците 1387. София, 1911.</ref> След [[битка при Плочник|битката при Плочник]] отхвърля васалитета си към султана, в резултат на което през 1388 година [[Али паша (велик везир)|Али паша]] се насочва към Варна и я обсажда. На следната 1390 година влашкият войвода [[Мирчо Стари]] нанася поражение на турците, влиза в Силистра, и в 1391 достига Карнобат. За кратко той става приемник на деспот Иванко в Добруджа, но в 1392 г. с османска помощ Иванко е въстановен на престола.
== Литература ==
* Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник, София, 1983