Национален военен университет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 320:
 
; От Съединението до независимостта
Важна роля в бъдещото развитие на училището изиграва акта на [[Съединението|Съединението на Княжество България с Източна Румелия]]. В навечерието на [[Сръбско-българската война]] в знак на несъгласие с водената от Българското правителство политика, руският цар [[Александър II (Русия)|Александър II]] изтегля руските войски от България, включително и всички руски офицери от военното училище. На 10 октомври 1885 г. е назначен първия български офицер за началник на училището – ротмистър Анастас Бендерев.
 
Преди началото на Сръбско-българската война завършилите училището са 462 български офицери, които са недостатъчни за окомплектоването на 110 хилядната [[Българска армия]], която се готви за войната със Сърбия. Поради тези причини със заповед № 90 на военното министерство от 9 септември 1885 г. 71 юнкера от 7-ми випуск са произведени предсрочно със звание портупей-юнкери и са разпределени за командири по бойните части. Тази първа война за младите български офицери, наречена още войната на капитаните, се явява бойното кръщене за българския офицерски корпус. Общо в сръбско-българската война загиват 16 възпитаника на училището, сред които [[Марин Маринов (офицер)|капитан Маринов]] командир на [[Трети пехотен бдински полк]] и най-младия загинал офицер – братът на [[Христо Ботев]] портупей-юнкер Боян Ботйов.