Пеласги: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 7x тире, 6x тире-числа, 4x кавички, интервал (ползвайки Advisor) |
м Disambiguated: Владимир Георгиев → Владимир Георгиев (езиковед) |
||
Ред 66:
През 1953 г. Майкъл Вентрис и Джон Чадуик публикуват сензационно лингвистично откритие – разчитнето на т.нар. „[[Линеар Б]]“ от крито-микенските надписи и установяват, че езикът му представлява ранен гръцки диалект. Това коренно променя научното статукво за съотношението между неиндоевропейски и индоевропейски езици, говорени в Егейския свят през най-древните периоди на заселването му.<ref>Chadwick, John (1958). The Decipherment of Linear B. Second edition (1990). Cambridge UP. ISBN 0-521-39830-4.</ref> <ref>Ventris, Michael; Chadwick, John (1953) „Evidence for Greek Dialect in the Mycenaean Archives“, The Journal of Hellenic Studies, Vol. 73, (1953), pp. 84 – 103.</ref>
През 1950-те и 1960-те години лингвистите Фр. Лохнер Хютенбах и Г. Крае популяризират т. нар. „илирийска теза“, според която предгръцкото население представлява част от многобройните илирийски племена, които населявали Балканския полуостров и част от които били както предгръцките племена, така също и тракийските, и дако-мизийските. Още през 1962 г. тази теория е критикувана от австрийския индоевропеист Х. Кронасер, който прилага в доказателство ономастични и лингвистични факти, че западните Балкани не са били населени от носители на предгръцкия език. По-късно и българският учен [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]] стига до убеждението, че илирийската топонимия е специфична и твърде различна от предгръцката и тракийската.
Т.нар. „Тракийска теза“ се опира на безспорната близост между предгръцката и тракийската сравнително-историческа фонетика, като наличието на придвижване на съгласните и в двата езика. Нейни поддръжници през 1950-те години са българският езиковед Димитър Дечев<ref>Дечев.Д., Характеристика на тракийския език, София 1952</ref> и неговият руски колега Л. Гиндин<ref>Гиндин 1967: Гиндин, Л. А. Язык древнейшего населения юга Балканского полуострова. Фрагмент индо-европейской ономастики. Москва. 1967.</ref>. В своите научни трудове и двамата стигат до извода, че предгръцкият и тракийският език са всъщност един и същ език, а пеласгите са били многобройни племена от общ произход. Пплемената, които обитавали земите на север от древните гърци, по-късно са получили от тях наименованието „траки“. През 70-те подобна теза защитава и гръцкият учен М. Сакелариу, според когото пеласгите и траките споделят обща етнически и езиков произход. В ранните си научни изследвания Владимир Георгиев е поддръжник първоначално на илирийската, после на тракийската теза, но впоследствие се дистанцира от тях и създава теория за пеласгийския като предгръцки език със собствено уникално място сред останалите палеобалкански езици.<ref>Георгиев ВИ. 1958. Исследования по сравнително-историческому языкознанию (Родственные отношения индоевропейских языков). Москва: Издательство Иностранной Литературы.</ref><ref>Михайлова Б. 2008. Етническата ситуация на Балканите през Античността: лингвистични данни. В: Балканите – език, история, култура : Международна научна конференция. Велико Търново: Издателство на Великотърновския университет; с-ци 361 – 369.</ref>
| |||