Правителство на Георги Димитров 2: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Ради Найденов → Ради Найденов (политик) |
м whitespaces |
||
Ред 34:
През периода 1947–1949 г. продължава обезличаването на политическите партньори на [[комунист]]ите в [[Отечествен фронт|ОФ]]. [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|Социалдемократическата партия]] се влива в [[БКП]] (1948), а „[[Звено]]“ и [[Радикалдемократическа партия|Радикалната партия]] се саморазпускат (1949). Ролята на [[БЗНС]] в обществения живот се свежда до безгласен партньор на [[Българска комунистическа партия|Комунистическата партия]], който да демонстрира пред света, че в България има многопартийно управление.
За да наложи комунистическата идеология като общонационална доктрина, кабинетът започва цялостната реформа на българската [[просвета]]. През 1948 г. са закрити всички чуждестранни училища в България. Няколко месеца по-късно [[Народното събрание]] гласува „Закон за народната просвета“, чийто основна цел е „всестранно физическо и духовно развитие на децата в духа на социализма“. Премахнато е вероучението. Във висшите учебни заведение 20% от местата на новопостъпилите студенти са запазени за децата на активни борци. [[БАН|Българската академия на науките
Разгромът на опозицията е последван от вътрешнопартийни борби сред комунистите. Причините за конфликта са както борбата за власт между отделните групировки (емигранти, живели и работили дълги години в [[СССР]], и партийни дейци от вътрешната съпротива – партизани и политзатворници), така и противоречия по въпроса дали българската вътрешна и външна политика да бъдат безпрекословно подчинени на съветската. Опитите и за най-лекото отклонение от „генералната линия на другаря Сталин“ завършват със смъртни присъди или дълги години в [[Белене (лагер)|Белене]]. Жертви на репресиите стават водещи дейци на [[БКП]]. За антидържавна дейност е екзекутиран и [[Трайчо Костов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
|