Ради Найденов (политик)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Ради Найденов.

Ради Найденов Драгнев е български политик от БЗНС (казионен) и министър на правосъдието от 1946 до 1962 година, а след това член на Президиума на Народното събрание от 1962 до 1971 година.

Ради Найденов
български политик
Роден
Починал
14 януари 1985 г. (89 г.)
София, България

Националност  България
Народен представител в:
XXIV ОНС   XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   

Народен представител е в 24-ото народно събрание (1938 – 1939), а след деветосептемврийския преврат е избиран за депутат във всички Народни събрания от декември 1945 до април 1981 година.

БиографияРедактиране

Ради Найденов е роден на 5 юли 1895 г. в с. Бъркач, Плевенско. През 1912 година завършва Плевенската гимназия. След това до 1915 година учителства в с. Смоляновци и с. Ъглен.

В периода 1915 – 1918 година завършва Школата за запасни офицери. Служи като взводен командир в Първи артилерийски полк. През 1923 година е репресиран заради участието в Септемврийското въстание. След 1924 година завършва право и работи като адвокат. От 1932 година става член на БЗНС „Пладне“. От 1932 до 1985 година е член на Управителния съвет на БЗНС.

В периода от 1946 до 1962 година е министър на правосъдието[1]. Същевременно е и депутат в Народното събрание и като такъв през 1947 година има главна роля, заедно с Владимир Поптомов и Петър Каменов, в разгрома на БЗНС – Никола Петков – основната опозиционна сила в страната.[2] В реч пред Народното събрание той настоява „да се отстрани от политическия живот“ съюза на Никола Петков като „съюз на вредители“. Заявява, че това е неофашистка реставраторска политическа група, която се е създала отгоре, и че била дело на заговорници, на конспиратори и на професионални авантюристи, ангажирани с чужди реакционни групи. Характеризира я като неохитлеристка и неофашистка. Като министър на правосъдието се изказва в защита на законопроекта за забрана на БЗНС – Никола Петков заедно с всичките му поделения и секции и парламентарната му група и при приемането му на първо четене настоява да бъде гласуван спешно и на второ четене същия ден, което е направено. Така на 26 август 1947 година БЗНС – Никола Петков е забранен и разтурен.[3] След произнасянето на смъртната присъда на Никола Петков ръководеното от Ради Найденов Министерство на правосъдието я разглежда и не намира основание смъртното наказание да бъде заменено с доживотен затвор, след което присъдата е изпълнена.[4]

От 1962 до 1971 година е член на Президиума на Народното събрание.[5]

Герой на социалистическия труд и носител на орден „Георги Димитров“.[5]

Умира на 14 януари 1985 в град София.

НаградиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 241, ISBN 954-528-790-X
  2. Семерджиев, Петър. Съдебният процес срещу Никола Д. Петков през 1947 г. Париж, Фондация „Ал. Стамболийски–Н. Петков–Д-р Г. М. Димитров“, 1987. с. 187.
  3. Семерджиев, Петър. Съдебният процес срещу Никола Д. Петков през 1947 г. Париж, Фондация „Ал. Стамболийски–Н. Петков–Д-р Г. М. Димитров“, 1987. с. 187, 189.
  4. Семерджиев, Петър. Съдебният процес срещу Никола Д. Петков през 1947 г. Париж, Фондация „Ал. Стамболийски–Н. Петков–Д-р Г. М. Димитров“, 1987. с. 212.
  5. а б Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 359