Хюстън Стюарт Чембърлейн: Разлика между версии

'''Хюстън Стюарт Чембърлейн''' ({{lang-en|Houston Stewart Chamberlain}}) е английски [[писател]], [[антрополог]], [[социолог]], [[философ]], [[раса|расов]] теоретик.

== Биография ==

Роден е в [[Саутси]], [[Хемпшир]], [[Англия]] в семейство на британски [[адмирал]]. Учи естествени науки в [[Женева]] и [[естетика]] и [[философия]] в [[Дрезден]]. Пламенен почитател на [[Рихард Вагнер]], женен за дъщерята на композитора [[Ева Вагнер]]. През 1908 г. се установява в [[Байройт]] ([[Бавария]]), ставайки германофил. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] публикува в немската преса множество антибритански статии, за които получава в Англия прозвището "английския„английския превъртулник"превъртулник“. Идейната концепция на Чембърлейн намира по-късна реализация в [[националсоциализъм|националсоциалистическа]]та [[идеология]]. На погребението му присъства [[Адолф Хитлер]], с когото го свързва лично познанство.

Основният труд на Чембърлейн "„[[На какво се крепи XIX век]]"“ го прави още в началото на [[20 век]] много популярен в цяла [[Европа]]. Теоретично Чембърлейн развива тезата на [[евроцентризъм|евроцентризма]], а именно, че европейската култура е резултат от сливането на пет компонента: ''изкуството'', ''литературата'' и ''философията'' на [[Древна Гърция]], ''правната система и форма на държавно устройство и управление'' на [[Древен Рим]], ''християнството в протестантската му форма'', възраждащо един [[Орден Черен орел|творчески тевтонски дух]], който отблъсква разрушителното влияние на [[евреи]]те и [[юдаизъм|юдаизма]] като цяло.

В първата част на книгата Чембърлейн разглежда историческите събития до 1200 г. пр.н.е., като наследство от [[древност|древния свят]]. Разселването на [[морски народи|морските народи]], последвало [[битка при Кадеш|битката при Кадеш]], които съвместно с [[либийци]]те разбиват дотогавашната египетска цивилизация, бележи нов етап в развитието на човечеството. Следва въздигането на [[Финикия]] с възможност за [[доколумбови презокеански контакти с Америка]]. С [[елинизъм|елинизма]] настъпва един безпрецедентен разцвет на човешкия интелект, пише Чембърлейн, като древните елини творят навсякъде - – в [[Език (лингвистика)|език]]а, [[религия]]та, [[политика]]та, [[философия]]та, [[наука]]та, [[история]]та, [[география]]та. Кулминацията на този съзидателен творчески дух на [[демиург]]а става [[Омир]], но древногръцкото наследство има и тъмна страна: жестока недалновидна [[демокрация]], отсъствие на [[геополитика]], остарял [[морал]] и упадък на религията. Светът дължи на [[римляни]]те спасението му от семитско-арабско поробване, което позволява на индоевропейците да станат биещо сърце и център на умствената дейност на цялото човечество. Древна Гърция, за разлика от [[Древен Рим]], според Чембърлейн, гравитира към [[Азия]]. Въпреки двехилядолетната държавна традиция Рим не успява да устои на разпада на територията си, след което центърът на тежестта на цивилизацията се измества на Запад, което е неосъзнат завършващ [[акт]] със световно значение, благодарение на който се формира [[Западна цивилизация|Западната цивилизация]] (по [[Арнолд Джозеф Тойнби|Арнолд Тойнби]]). Рим оставя след себе си един невероятен [[миш-маш]] от различни [[култура|култури]] и раси. Сред този хаос от хора са и евреите - – единствената раса, която е успяла да запази чистотата на кръвта. За сила която е годна да се противопостави на тази малка, но влиятелно-разрушителна еврейска нация, историята е призвала арийците, според Чембърлейн.

По-нататък Чембърлейн разглежда изграждането на един нов германски свят в борба за световно господство. В тази борба, според Чембърлейн, участват три религиозни идеала: Източен (елински), Северен (арийски) и Рим. На север от бившата [[Римска империя]], арийците успяват да създадат една нова култура в [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], която "безспорно„безспорно е най-великото достижение, което е постигнато от човечеството до този момент"момент“. Междувременно евреите са се превърнали в наследници на римския расов хаос, а арийците са отговорни за духовното спасение на човечеството. Всички достижения на науката, [[индустриализация]]та, [[политическа икономия]] и [[изкуство]]то са вдъхновени и/или създадени от арийци според Чембърлейн.

От цялата книга на Чембърлейн прозира основната [[антагонизъм|антагонистична]] теза на автора: от едната страна са арийците като създатели и носители на цивилизацията, а от друга евреите - – като негативна расова сила, разрушителен и израждащ исторически фактор. Чембърлейн счита арийците за единствена опора на световното развитие. Евреите, според Чембърлейн, заслужават от цивилизационна гледна точка не отношение на омраза и подозрение, а едно чувство на омерзение от висотата на арийското расово превъзходство.

Чембърлейн описва раждането на [[Христос]] като едно от най-важните събития в историята на човечеството. Според Чембърлейн, на всички трябва да е ясно, пише той, че Христос не е евреин, и в него няма нито една капка еврейска кръв, а тези които го наричат евреин са просто невежи или лицемерни хора.

"„[[На какво се крепи XIX век]]"“ на Чембърлейн става изключително популярна книга в Германия, след като кайзер [[Вилхелм II]] назовава монографията с [[епитет]]и като "работа„работа с огромно значение"значение“. [[Литературна критика|Критици]]те хвалят книгата за брилянтното красноречие, огромна ерудиция и проницателност на автора ѝ. В Англия, като цяло, книгата не е приета добре, като е нападана, осмивана или охулвана с остри думи и обиди.

Американските поддръжници на нордическата школа обявяват Чембърлейн за "велик„велик архитект"архитект“ на [[нордическа теория|нордическата теория]]. От друга страна, [[Теодор Рузвелт]] намира, че теорията на Чембърлейн изхожда от глупава омраза и че расовият теоретик си служи с брилянтни [[лапсус]]и в зависимост от субективното авторово отношение към една или друга [[историческа личност|личност от историята]].<ref>Theodore Roosevelt, [http://www.bartleby.com/56/8.html History as Literature. 1913, VIII: The Foundations of the Nineteenth Century] {{икона|en}}</ref>

Идеите на Чембърлейн намират благодатна почва в произведенията на редица следващи го творци, писатели и изследователи, сред които [[Хърбърт Уелс]], и т.н., все членове на [[фабианско общество|фабианското общество]].

[[Джордж Бърнард Шоу]] нарича книгата му "„[[На какво се крепи XIX век]]"“ "истински„истински шедьовър"шедьовър“.

* [http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/sark/07.php Хьюстон Стюарт Чемберлен - – британский провидец, пионер и пророк Третьего Рейха // Саркисянц М. Английские корни немецкого фашизма] {{икона|ru}}