Христо Статев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
БНФ |
|||
Ред 14:
През 1913 г. завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Участва в [[Балканска война|Балканската]] и [[Първа световна война|Първата световна война]]. От 1914 е член на Централното бюро на Народнолибералната партия, а през 1923 г. преминава към Демократическия сговор. В периода 1923-1944 г. е народен представител в Двадесет и първото, Двадесет и второто, Двадесет и третото и Двадесет и петото обикновени народни събрания. През 1931 г. създава списание „[[Нова мисъл]]“ с националсоциалистически уклон.<ref name="ташев">{{ташев|430}}</ref>Министър е на земеделието за около един месец през 1931 г. Статев е член на Националния комитет на Българската спортна федерация и на Централното управление на съюза на запасните офицери.
През 1944 г. емигрира във [[Виена]], където става част от т.нар. [[Българско национално правителство в изгнание]] на [[Александър Цанков]] като министър на просветата и пропагандата. <ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 641 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> През 1950 година оглавява емигрантската организация [[Български национален фронт]].<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 241}}</ref>
Осъден задочно на смърт от Народния съд, а през 1996 година е реабилитиран от Върховния съд с [[Решение № 172 на Върховния съд|решение № 172]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 167, ISBN 954-528-790-X</ref>.
| |||