Политика (Аристотел): Разлика между версии

'''„Политика”„Политика“''' ({{lang-el|Πολιτικά}}) е произведение на [[Аристотел]], което е в допълнение към неговите разработки по [[етика]], отнасящи се към индивида, [[Аристотел]] разглежда и града. Възприема го като естествена [[общност]]. Освен това, той приема града за по-важен от семейството, което на свой ред е по-важно от индивида, ”защото общността трябва по необходимост да бъде по-важна от частта.”“ Аристотел е известен с неговото изказване, че „човекът по природа е политическо животно”животно“. Това определение се прояснява, като знаем, че в други свои текстове Аристотел уточнява, от една страна, че "човекът"„човекът“ не е нито животно, нито бог, а е среда между тези две крайности, и от друга страна, че по своята същност е "животно„животно, притежаващо ''логоса''"“ т.е. способността да говори разумно и да обмисля действията си. Оттук известната формула: "„''Човекът е политическо животно''"“ означава, че само в полиса- – организация, основана не на грубата сила, не на преходни интереси, не на божествени предписания- – човекът може да осъществи добродетелта, заложена в неговата същност. Той възприема политиката по скоро като организъм отколкото като машина, и като сбор от части, никоя от които не може да съществува без другите. Представата на Аристотел за града е органична. Той е първият, който има такава представа за града.

Модерната представа за политическа общност е различна от разбиранията на Аристотел. Въпреки че, той е бил наясно за съществуването и потенциала на големи империи, естествената общност според Аристотел е била градът (polis), който функционирал като политическа „общност”„общност“ или „сътрудничество”„сътрудничество“ (koinōnia). Целта на града е не да избегне неправдата или за икономическа стабилност колкото да даде право на поне някой граждани да живеят добър живот и да извършват доблестни постъпки: „''Политическото партньорство трябва да се възприема като съществуващо за благородните постъпки, а не за целта да се живее заедно.''”“<ref>Есета на Карл Поланий и К. Поланий (1957) „Аристотел откривател на икономиката”икономиката“</ref>

== '''Първа Книга''' ''Основни елементи на държавата'' ==

=== '''Втора глава''' - – ''Части на държавата. Последователно възникнали видове общност'' ===

Първи се свързват мъжът и жената (заради продължаването на рода) и управляващият и подчиняващият се (заради съхранението си). Жената и робът се различават по природа, но при варварите заемат еднакво положение, защото при тях няма управляващи по природа, а само роби и робини. Първата общност е ''семейството'', а първата общност, възникнала от няколко семейства не само заради ежедневните нужди, е ''селото''. То е един вид колония на семейството и затова някои държави се управляват от царе, защото и семействата се управляват еднолично. Оттук идва и мнението, че боговете се управляват от цар. Възникналата от няколко села завършена общност е ''държавата'' - – тя е достигнала пълна самодостатъчност.

Щом първите общности са по природа, то и държавата е по природа - – тя е тяхното завършено състояние. Следователно държавата е по природа и човекът е обществено същество по природа, и то в по-голяма степен от останалите същества, защото притежава език и чувство за добро и зло. Държавата е по-висша от семейството и от отделния човек, защото цялото е по-важно от частта и защото чрез нея се достига до самодостатъчност, която липсва при индивида и семейството.

=== '''Трета глава''' - – ''Отношения в семейството. Господарска власт'' ===

В семейството има три типа отношения- – господар и роб, съпруг и съпруга, баща и деца. Едни смятат, че господарската власт е някакво знание, други - – че е противоестествена, защото хората не са роби и свободни по природа, а по закон.

=== '''Четвърта глава''' - – ''Робът е одушевена собственост'' ===

Собствеността е част от домашното стопанство, а робът - – един вид одушевена собственост. Ако инструментите можеха сами да изпълняват работата си, роби нямаше да са нужни. Инструментите могат да служат за произвеждане или в практиката. Робът е помощникв жизнената дейност. Роб по природа е човек, който не принадлежи на себе си, а на някой друг.

=== '''Пета глава''' - – ''По природа ли е робството или по закон'' ===

Има ли роб по природа или робството е противоестествено? Във всяко нещо има управляваща и подчиняваща се част - – душа и тяло, човек и животно, мъж и жена. Робът по природа е полезен с тялото си и има разум само колкото да разбира заповедите, затова за него е полезно и справедливо да бъде подчинен.

=== '''Шеста глава''' - – ''По природа ли е робството'' ===

Има обаче и робство по закон - – Който е победен във война, принадлежи на победителя. Някои не са съгласни с това, защото според тях е справедливо милосърдието, други са съгласни, защото смятат, че е справедливо да управлява по-силният. Спорът се усложнява от възможността по този начин роб да стане не само някой варварин, а и някй грък, и то от благороден произход. Следователно съществува несправедливо робство по закон, но все пак има и роби и господари по природа, за които е полезно единият да управлява другия.

=== '''Седма глава''' - – ''Господарската власт'' ===

=== '''Осма глава''' - – ''Първи вид изкуство за придобиване- – естествено изкуство за придобиване'' ===

=== '''Девета глава''' - – ''Втори вид изкуство за придобиване- – изкуството за печелене на пари. Сравнение на двата вида'' ===

Всеки предмет може освен за присъщата му употреба да служи и за размяна. С изобретяването на монетата от размяната се развило изкуството за печелене на пари. Но понеже парите не могат да бъдат самоцел, хората започват да разбират, че изкуството за придобиване и изкуството за печелене на пари са две различни неща. Първото има предел, второто - – не.

=== '''Десета глава''' - – ''Още за двата вида изкуство за придобиване'' ===

=== '''Единадесета глава''' - – ''Дялове на двата вида изкуство за придобиване'' ===

=== '''Дванадесета глава''' - – ''Дяловете на науката за ръководене на домашното стопанство'' ===

=== '''Тринадесета глава''' - – ''Добродетел на робите, жените и децата'' ===

=== '''ПърваВтора глава''' - – ''ПланПрекаленото за работа, Началоединство на критикатадържавата на "Държавата" нае Платонлошо'' ===

=== '''ЧетвъртаПета глава''' - – ''ДругиОбщност на имуществото и други недостатъци на общносттаустройството на жените иПлатоновата децата„Държава“'' ===

=== '''Осма глава''' - – ''Устройството, предожено от Хиподам от Милет'' ===

Хиподам от Милет предложил държава с население 10 000 души, разделени на занаятчии, земеделци, воини. Земята пък искал да раздели на свещена, обществена и частна. Предложил три вида закони- – за обида, за щета и за убийство, както и върховен съд, в който съдиите да имат право на особено мнение. Обаче ако воините са малко, другите две групи ще се разбунтуват, защото не могат да заемат почетните длъжности. Ако пък са много, защо и другите участват в управлението? Кой ще храни воиниците? Земеделците не биха могли, защото не могат да работят и на частната, и на обществената земя, така че са излишни. Не е правилно и това съдията да прави уговорки в присъдата. Така въобще не може да се издаде присъда, ако всеки съдия е на различно мнение. И изобщо, ако не е крайно наложително, не е добре да се променят законите.

=== '''Девета глава''' - – ''Спартанското държавно управление'' ===

Както и в други държави, спартанците имат постоянни проблеми с илотите. Освен това мъжете са възпитани в умереност, но жените са разпуснати. Лошо е и имущественото неравенство- – земята се концентрира в ръцете на малко хора и броят на воините намалява. Това неравенство се стимулира и от закон, който поощрява разждаемостта. Лош е начинът на избор на ефорите, геронтите и царете. Не са добре уредени и фидитиите: който не може да участва в тях, губи гражданските си права. Прекалено силни пълномощия има началникът на флотата. Възпитанието е насочено единствено към развитие на воинската добродетел. Държавната хазна е празна, защото спартанците не си контролират взаимно данъците.

=== '''Десета глава''' - – ''Критското държавно устройство'' ===

Критското държавно устройство е аналогично на спартанското. На илотите и фидитиите в Спарта отговарят периеките и андриите на Крит. На ефорите- – космите, на геронтите- – съветът на старците. Сиситиите на Крит са по-демократични, защото са на обществени разноски. Космите са случайни хора като в Спарта, а още по-лошо е, че се избират само от определени родове, а геронтите- – от тези, които са били косми. Геронтите а несменяеми, не дават отчет и управляват не по писани закони, а по своя преценка. Лошо е и това, че често стават преврати и настъпва анархия.

=== '''Единадесета глава''' - – ''Картагенското държавно устройсто'' ===

У картагенците политическите сиситии съответстват на фидитиите в Спарта, длъжността на сто и четирите- – на ефорите, имат и царе и герузия. Демократическа черта е това, че народът има право да внася различни дела за обсъждане, да участва в обсъждането и да взима решение; олигархически са пентархиите, които имат голяма власт. Изборът на длъжностни лица пък е между олигархически и аристократически. Лошо е, че длъжностите на царете и стратезите са продажни, както и възможността да заемаш повече длъжности.

=== '''Първа глава''' - – ''Определение за гражданин'' ===

=== '''Втора глава''' - – ''Определение за гражданство'' ===

=== '''Трета глава''' - – ''Определение за държава'' ===

=== '''Четвърта глава''' - – ''Добродетелта на добрия човек и на добрия гражданин'' ===

Тъй като има няколко вида държавно устройство, то добродетелта на добрия гражданин не е една- – единствена и той не притежава добродетелта на добрия човек изобщо, която е една-единствена и съвършена. Всички трябва да притежават добродетелта на добрия гражданин, но не всички могат да имат тази на добрия човек. Тези две добродетели съвпадат само у един определен гражданин- – управляващия. Добродетелта на добрия гражданин е в това да умее да управлява и да се подчинява. Управляващият има същите добродетели като обикновения гражданин, но притежава и мъдрост, а обикновения гражданин- – истинно мнение.

=== '''Пета глава''' - – ''Условия за гражданство според държавното устройство'' ===

Кой е гражданин- – който участва в управлението или и занаятчиите? Това зависи от държавното устройство- – при аристокрацията занаятчията и тетът не са граждани, при олигархията тетът не е, но занаятчията е. Също според устройството гражданин може да бъде и роденият от роб и робиня, само от майка- – гражданка, или от двама граждани. Истински гражданин обаче си остава този, който може да заема почетните длъжности.

=== '''Шеста глава''' - – ''Цел на държавата и управляващите'' ===

Политическото устройство е организацията на ръководните длъжности. Държавата има две цели- – живота изобщо и добрия живот. Докато при господаря и роба управляващият се грижи за собствената си полза, то при семейството и държавата управляващият трябва да се грижи за ползата на управляваните. Обратното е налице при неправилните устройства.

=== '''Седма глава''' - – ''Видове държавни устройства'' ===

Аристотел описва шест вида държавно устройство- – тирания, олигархия, демокрация, монархия, аристокрация, полития. Той ги разделя в зависимост от два критерия- – брой на управляващите; един (монархия, тирания), няколко (аристокрация, олигархия), мнозинство (Полития, демокрация); и ценности на управлението – -Добри, управляващите съблюдават общия интерес (монархия, аристокрация и полития) и лоши, управляващите съблюдават частния интерес (тирания, олигархия, демокрация).

=== '''Осма глава''' - – ''Още за неправилните устройства'' ===

Тиранията е вид деспотична монархия. Олигархията и демокрацията пък са свързани само външно с малкия и голямия брой управляващи. Всъщност при олигарихята управляват богатите, при демокрацията- – всички свободни.

=== '''Девета глава''' - – ''Истинската сраведливост'' ===

Хората разбират под справедливост само една част от справедливостта- – равенството е справедливо, но за равните, а неравесноството- – за неравните. Равните в нещо, например по това, че са свободни, смятат, че са равни във всичко. Неравните в нещо, например по богатство, смятат, че са неравни във всичко. Обаче целта на държавата, е не само животът, а преди всичко благородният живот. Затова в държавата трябва да се полага грижа за добродетелтта, иначе това би бил един съюз, а не държава. Затова добродетелният гражданин е в по-голяма степен от благородния и богатия.

=== '''Десета глава''' - – ''Кой да управлява'' ===

=== '''Единадесета глава''' - – ''Кой да управлява (продължение)'' ===

Множенството като цяло управлява по-добре от малцината благородни. Благородните пък имат поотделно повече качества от хората от народа. Затова множенството трябва да управлява заедно- – да участва във взимането на решения и в съдилищата, но не и да заема поотделно ръководните длъжности. Във всички случаи обаче трябва да управляват правилните закони.

=== '''Дванадесета глава''' - – ''Кой да управлява (продължение)'' ===

=== '''Тринадесета глава''' - – ''Кой да управлява (край)'' ===

=== '''Четиринадесета глава''' - – ''Царска власт'' ===

Видове царска власт: 1. В Спарта- – пожизнена пълководническа власт. 2. При някой варвари- – наследствена и основана на закона. 3. Есимнети- – изборна тирания, основана на закона, но не и наследствена. 4.Царската власт през героическата епоха. 5. Абсолютната царска власт

=== '''Петнадесета глава''' - – ''Царска власт (продължение)'' ===

Важни са абсолютната царска власт и тази в Спарта, останалите са между тях. Законът управлява по-добре от човека, защото не се влияе от страсти, човекът пък преценята по-добре конкретната ситуация. Още по-добре решават повече хора- – заедно те не са по-лоши от достойния човек и, понеже са много, се повлияват по-трудно от страсти. Историческото развитие на държавните усройства- – царска власт- – аристокрация- – олигархия- – тирания- – демокрация. Трябва ли царската власт да е наследствена? С каква въоръжена сила трябва да разполага царят?

=== '''Шестнадесета глава''' - – ''Абсолютна царска власт'' ===

=== '''Седемнадесета глава''' - – ''Абсолютна царска власт (продължение)'' ===

При някои по природа има царска власт, при други- – аристокрация, при трети- – полития. Неправилните устройства пък са против природата.

=== '''Осемнадесета глава''' - – ''Заклювение'' ===