Крал Лир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
Първия препис на пиесата, първоначално изготвена през [[1605]] или [[1606]] г. с първото си представяне на деня на св. Стефан, бил публикация от [[1608]] г.; с несигурен произход, в който пиесата е отбелязана като [[история]]. Това може да е чернова или да отразява първоначалния текст. Трагедията на крал Лир, по театрална преработка, била включена към Първото фолио <ref>http://news.bnt.bg/bg/a/685198-shekspir</ref> от [[1623]] г. Съвременните редактори обикновено обединяват двете, въпреки че някои настояват, че всяка версия има своя собствена индивидуална цялост, която трябва да бъде запазена.
 
След [[Реставрация (Англия)|Реставрация]]та <ref>https://abritvs.com/реставрацията/</ref> в [[Англия]], пиесата била представяна с щастлив, нетрагичен край за публиката, която не харесвала мрачния и депресиращ тон, но от [[19 век]] оригиналната версия на [[Шекспир]] се считала за едно от неговите върховни постижения. Трагедията е бележита заради наблюденията върху характера на човешкото страдание и родство. [[Джордж Бърнард Шоу]] пише: ''„Няма човек, способен да напише по-добра трагедия от Лир.“''
 
== [[Сюжет]] ==
Ред 122:
Третото действие се извършва в пустошта, по време на нестихващата [[буря]] и в [[замък]]а граф Глостър.
 
В четвъртата сцена (с изключение на Корделия) всички „герои“ на драмата се срещат едновременно на едно място – навесът: Лир, неговият слуга Кай (Кент), Шута, Глостър, Том без дом (сина на Глостър – Едгар). Историята на Лир кулминира с въображаемата [[Съд (право)|съд]]ебна сцена: ''„Откривам съд над тях!“''
 
В седмата сцена Едмънд предава Глостър на Регана и Корнуолският княз. Той разкрива доказателства, че баща му знае за предстояща френска [[инвазия]], целяща да върне Лир на [[трон]]а. И реално френска [[армия]] пристига в [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Британия]]след като Едмънд заминава с Гонерила да предупреди Олбанският [[княз]] за [[инвазия]]та, Глостър е арестуван. Регана и Корнуолският княз изтръгват [[очи]]те на Глостър. В това време слуга става свидетел на [[сцена]]та, и изпълнен с [[гняв]], напада Корнуолският княз, ранявайки го [[смърт]]оносно. Регана убива слугата и казва на Глостър, че Едмънд го е предал. Глостър разбира, че Едгар е бил оклеветен. Регана заповядва той да бъде изхвърлен навън, оставяйки го също да се скита из пустошта.
{{цитат|''Изритайте това животно вън!''
 
Ред 149:
 
== Литературни конфликти ==
*[[Файл:George Romney - "Lear in the Storm," King Lear, Act III, Scene II - Google Art Project.jpg|мини|272x272пкс|''Джордж Ромни'' <ref>http://www.museumsyndicate.com/artist.php?artist=293</ref>'' – „Лир в бурята“ , Крал Лир, III действие, II сцена''<ref>http://collections.britishart.yale.edu/vufind/Record/3387636</ref>]]"''човек срещу човек''" – Гонерила и Регана първоначално се [[съюз]]яватсъюзяват помежду си, за да спечелят колкото е възможно повече [[мощ]] и [[богатство]]. В [[картина]]та се появява Едмънд, който подмолно кара и двете да се влюбят в него, става виновника за [[напрежение]]тонапрежението между сестрите. В резултат на обещанието си за [[любов]] към двете жени, Гонерила трови Регана. След като Регана умра и съпругът на Гонрила Олбанския [[княз]] разкрива, че знае за предателството и тя се самоубива.
 
* „'''''човек срещу себе си'''''“ – Крал Лир осъзнава, че е допуснал грешка, предоставяйки своето [[царство]] и правомощия на Гонерила и Регана, и пълното отричане от Корделия. Той толкова се разкайва от тази тежка грешка, че постепенно губи връзка с [[действителност]]та. Тази негова грешка и вътрешна [[борба]] го водят до [[лудост]].
Ред 171:
* [[Слепота]]та – както Крал Лир, така и граф Глостър изпитват метафорична [[слепота]], която ги кара да пропуснат очевидната [[преданост]] и [[любов]] на честните им деца, в полза на [[ласкателство]]то и лъжите на другите деца. Тази [[слепота]] в крайна сметка води до тяхното [[разрушение]], а после до [[смърт]]та им. Глостър също страда от физическа слепота. Ослепен от Корнуолския княз и Регана.
 
* [[Власт (обществено отношение)|Власта]] – Лир дотолкова се е вкоренил във [[власт]]тавластта си, че все пак не може да се раздели с нея. Дори след поделянето на всичко между дъщерите си, не може да остане без присъщите за властта привилегии. Той е зависим от нея – [[власт]]ванетовластването е постамент на неговата [[екзистенция]]. Когато той остава без нея, изпада в криза. Проблемът за [[власт]]та е разгледан през призмата на наследяването. Две паралелни линии: '''''Лир и дъщерите му''''' – разпределяне на кралството и '''''Глостър и синовете му'''''. Наследяването при [[Шекспир]] се приема като акт на признаване или отхвърляне – признаване като пълноправен син или дъщеря. Бащинската [[функция]] на Лир е срасната с [[крал]]ската. Той дава, но в замяна иска да получи нещо – в знак на [[уважение]] държи да запази свитата си, отношението и [[почит]]та като към [[крал]].
 
* [[Буря]]та – в точното време, когато [[крал]] Лир осъзнава истинския характер на дъщерите си Гонерила и Регана, както и грешката му към Корделия, голяма [[буря]] започва. Бурята, като природна стихия, показва вътрешния бунт на Лир. Тя дори му се струва по-благоприятна от самите му дъщери.
Ред 182:
== Литературни източници ==
[[Файл:1577 printing of Holinshed's Chronicles.jpg|мини|300x300px|''Първото издание на Рафаел Холишед'']]
Пиесата на [[Шекспир]], базирана на множество [[разказ]]и за [[легенда]]рната личност Лир от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Британия]], чието име било свързвано от някои учени с бритонския бог Лир/Лайр (Lir/Llŷ). Въпреки че, имената всъщност не са етимологично свързани. Най-важният източник на [[Шекспир]] може би е второто издание на „Хроники на Англия, Шотландия и Ирландия“<ref>http://www.shakespeare-navigators.com/macbeth/Holinshed/index.html</ref>, публикувано през [[1587 ]]г. от Рафаел Холиншед<ref>http://www.oxforddnb.com/view/10.1093/ref:odnb/9780198614128.001.0001/odnb-9780198614128-e-13505;jsessionid=853279951C2752749E7B84FB5D7C8822</ref>. Самият Холиншед намира историята в по-ранната „''История на британските крале''“ ({{lang-en|Historia Regum Britanniae}}) <ref>http://cudl.lib.cam.ac.uk/view/MS-FF-00001-00025-00005</ref> от [[Галфрид Монмутски]]<ref>http://mglishev.blog.bg/history/2011/08/02/galfrid-ot-monmyt-i-negovata-istoriia-na-britanskite-krale.794846</ref>, написана през [[12 век]]. „[[Кралицата на феите|''Кралицата на феите'']]" от [[Едмънд Спенсър]]<ref>http://www.sacred-texts.com/neu/eng/sfq/index.htm</ref> , публикувана [[1590]] г., също включва герой на име Корделия, която също е обесена, както в „Крал Лир“.
 
Други възможни източници са:
Ред 263:
[[Зигмунд Фройд]] твърди, че Корделия символизира [[смърт]]та. Затова, когато пиесата започва с отхвърлящия дъщеря си Лир, може да се интерпретира като неговото отхвърляне на смъртта. Лир не желае да се изправи пред края на своето съществуване. Поразителната крайна сцена на пиесата, където Лир носи тялото на неговата обична Корделия, е била от голямо значение за [[Фройд]]. В тази [[сцена]] Корделия предизвиква осъзнаването на неговата тленност, или както го поставя [[Фройд]], тя го кара да се примири с неизбежността на умирането<ref>http://www.sup.org/books/title/?id=2113</ref> . Логично е да се заключи, че [[Шекспир]] е имал нещо определено в предвид със смъртта на Корделия, след като той е единственият [[писател]], който я убива (във версията на [[Нейтън Тейл]] тя заживява щастливо, а в тази на [[Холиншед]] – тя връща баща си на [[трон]]а и го наследява).
 
В същото време, анализ, базиран на [[теория]]та на [[Алфред Адлер]], предполага, че състезанието между дъщерите в първо действие има повече връзка с неговият [[контрол]] над неомъжената Корделия. В своето изследване върху характера на Едмънд, [[Харолд Блум]] го нарича „''Най-оригиналният [[Шекспир]]ов герой''“. „
 
Гледната точка на [[Фройд]] за семейните [[романс]]и, не се отнася до Едмънд. Яго от „[[Отело]]“ е свободен да преоткрива себе си всяка минута, но той има силни вълнения, дори и отрицателни. Едмънд от своя страна няма силни увлечения; той никога не е обичал никого и никога няма да го направи. От тази гледна точка, той е най-оригиналният герой на [[Шекспир]].[[Трагедия]]та в липсата на разбиране от страна на Лир за последствията от неговите искания и действия е често определяна като тази на разглезено дете, но също така е отбелязано, че неговото поведение е също толкова вероятно да бъде срещнато при родители, които никога не са свикнали с идеята за техните пораснали деца.<ref>https://theconversation.com/thou-hadst-better-avoid-getting-teary-and-king-leary-this-christmas-52215</ref>
Ред 280:
=== [[XVII]] [[век]] ===
[[Файл:LearTate.jpg|мини|260п|''Историята на Крал Лир,'' ''(адаптация на Шекспирова трагедия от Нахум Тейт''), ''1681''<ref>http://andromeda.rutgers.edu/~jlynch/Texts/tatelear.html</ref>]]
[[Шекспир]] е написал [[роля]]таролята на Лир за главния трагически [[актьор]] в неговата трупа – [[Ричард Бърбадж]]. [[Шекспир]] е пишел за все по-възрастни герои с развитието на техните кариери. Смята се също така, че ролята на Шута е била написана или за шута на трупата, [[Робърт Армин]], или за едно от момчетата в групата, дубльор за Корделия. Само едно особено представление е известно за времето [[Шекспир]] – пред двора на [[крал]] [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] в [[Уайтхол]] на 26 декември [[1606]] г. Оригиналните представления би трябвало да бъдат провеждани в „''Глобус''“ ( [[''Globe Theater'']] ), където е нямало [[декор]]и в съвременен стил и героите са изразявали ролите си визуално с реплики и [[костюм]]и: костюмът на Лир например би се променил в хода на [[пиеса]]та, тъй като състоянието му запада – започвайки с корона и разкошни дрехи; после като ловец; беснеещ в [[буря]]та; и накрая, коронован с цветя в пародиен разрез с оригиналния му статут.
 
Всички театри били затворени от [[пуритан]]ското правителство на 6 септември [[1642]] г.. При възстановяването на [[монархия]]та през [[1660]], две нови групи били създадени:
Ред 333:
 
=== [[XXI]][[век]] ===
През [[2002]] и [[2010]] г. [[Шекспир]]овата трупа на [[Хъдсън (Ню Джърси)|Хъдсън]] от [[Ню Джърси]] поставя отделни представления като част от техния [[Shakespeare in the Parks]]<ref>http://outdoordrama.unc.edu/</ref> .
* Версията от [[2002]] г. е режисирана от [[Майкъл Колинс (режисьор)|Майкъл Колинс]] и пренесла действието в [[Западна Индия]], морска среда. Актьорите били облечени във вид, представящ различни [[карибски острови]].
 
* Продукцията от [[2010]] г., режисирана от [[Джо Цицарели]], е приела атмосферата на [[филм]]а „[[''Тъмният рицар'']]“ ([[The Dark Knight]]) с палитра от [[червено]] и [[черно]] и действие в градски условия. Лир, в чиято роля е (Том Кокс) се появява като ръководител на мултинационалния конгломерат, който разделя богатството си между дъщеря му Гонерила ([[Бренда Скот]]), която е солистка, средната дъщеря Регана ([[Нойл Фейр]]) и дъщеря му Корделия ([[Емили Бест]]), която учи в [[университет]].<ref>https://www.northjersey.com/errors/404/</ref>