Абдера: Разлика между версии

▲Важен извор за ранната история на Абдера е пеанът (песен) на Пиндар. Творбата дава ценни данни, както за религията, така и за най-близката заплаха за града от страна на [[траки]] и [[пеони]]. В този извор се споменава местният бог Аполон, наречен Дерайнос (епитет от [[тракийски език|тракийски произход]]), което показва, че жителите на града почитат и едно местно тракийско божество, чийто култ постепенно се слива с кулата към Аполон.

▲През 480 г.пр.н.е жителите на Абдера решават да предадат без бой града на персите. След разгрома на персите при остров Саламин в 480 г.пр.н.е. колонията им оказава добро гостоприемство.

▲След този период градът е в икономически подем. Започва сеченето на едни от най-красивите и разнообразни сребърни емисии. Те се откриват главно в населените с траки съседни околности на Абдера и са свидетелство за оживените търговски контакти между тях и града. След 480 г.пр.н.е. градът се сближава с [[Атина]], дори членува в [[Първи атински морски съюз|първия]] (478 – 477 г.пр.н.е.) и [[втори атински морски съюз|втория]] (378 – 377 г.пр.н.е.), като има известни привилегии спрямо останалите съюзници. През 375 г.пр.н.е. [[трибали]]те заплашват града, но атинският военачалник Хабрий ги отблъсква.

▲В продължение на много време, Абдера си остава един от водещите елински полиси и запазва своята самостоятелност и [[Антична демокрация|демократична]] уредба. През 170 г.пр.н.е. е щурмуван и жестоко наказан от [[Древен Рим|римляните]]. През римската императорска епоха е свободен град.

▲В Абдера са родени класическите гръцки философи [[Демокрит]] и софиста [[Протагор]] и историкът [[Хекатей от Абдера|Хекатей]]. [[Стефан Византийски]] пише, че в Авдира е била и Библиотеката на [[Аполодор]]. В класическа [[Елада]] с епитета „абдерит“ (жител на Абдера) наричали прост, наивен човек.