Битка при Грюнвалд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: бомбарда → Артилерийско оръдие |
м →Навечерие на битката: ; форматиране: 11 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 29:
През 1385 г. Кревският съюз се присъединява към короната на Полша и Литва и последвалата през 1386 г. женитба на великия княз на Литва Йогайла с кралицата на Полша Ядвига спомага за сплотяването на двете държави, които осъзнават, че само заедно могат да се противопоставят на експанзионистичните планове на Тевтонския орден. Йогайла приема християнството и става крал на Полша под името [[Владислав II Ягело]]. Приемането на християнството от Литва през 1387 г. обезсмисля в значителна степен мотивировката на кръстоносните походи на Тевтонския орден. Рицарите обаче отново нахлуват през 1398 г. в сега християнските държави Полша и Литва и завладяват [[Жемайтия]], Санток и Дрезденко. Поляците и литовците не са подготвени да отблъснат немците. През 1409 г. избухва въстание в държаната от рицарите [[Самогития]]. Владислав II обявява, че ще удържи обещанията си, ако рицарите нахлуят в Полша. Това се използва като повод на 14 август 1409 г. Великият магистър на Тевтонския орден [[Улрих фон Юнгинген]] да обяви война на Полша и Литва. Рицарите нахлуват в Голяма Полша и Куявия, но поляците ги отблъскват и си възвръщат Бидгошч (Бромберг), което води до примирие, продължило до 24 юни 1410 г. Поляците и литовците използват времето, за да се подготвят за войната срещу тевтонските рицари. Рицарите знаят за полско-литовското събиране и подготовка на силите и очакват двойно нападение – от поляците срещу Данциг (дн. [[Гданск]]) и от литовците срещу Самогития. Чехите изпращат в подкрепа на Полша 3000 души под водачеството на Ян Сокол. Улрих фон Юнгинген съсредоточава част от силите си в Швец (Швиецие), оставяйки голяма част от силите си в източните замъци Рагнит (Рагайне), Рейн (Рин) и Мемел (дн. [[Клайпеда]]). Поляците и литовците организират няколко набега на вражеска територия за заблуда. Улрих фон Юнгинген иска примирието да бъде удължено до 4 юли, за да могат да пристигнат наемниците от Западна Европа.
== Навечерие на битката ==
На 30 юни 1410 г. силите на Голяма Полша и Малка Полша прекосяват р. [[Висла]] по понтонен мост и се обединяват със силите на Мазовия и Литва. Полските сили на Владислав и литовците на братовчед му, великият литовски княз [[Витолд]], комуто Владислав е отстъпил властта в Литва при женитбата си за Ядвига, се събират на 2 юли 1410 г. Седмица по-късно навлизат в територията на Тевтонския орден, насочвайки се към главната квартира на ордена, замъка [[Орденсбург Мариенбург|Мариенбург]] ([[Малборк]]).
Улрих фон Юнгинген оттегля силите си от Швец и решава да организира отбранителна линия на р. Древенц (Дрвеча). Бродовете са укрепени с огради от колове, а околните замъци подсилени. След среща с военния си съвет Владислав решава да обходи по фланга немците от изток и продължава похода си към Мариенбург през Солдау (Дзялдово) и Неиденбург. На градовете са нанесени големи поражения, а Гилгенбург (Дабровно) е напълно плячкосан и изгорен до основи. На 13 юли са завзети двата замъка и пътят към Мариенбург е отворен. Немците изминават 25 км под пороен дъжд, за да пресрещнат поляците при Таненберг-Грюнвалд.<ref>[http://www.kresy.co.uk/grunwald.html The Battle of Grunwald 1410]</ref>
В ранната сутрин на [[15 юли]] [[1410]] г. двете армии се срещат на [http://mapa.szukacz.pl/?x=574000,00&y=625000,00&zoom=2 равнината] между селата Таненберг, Грюнвалд и Лудвигсдорф в Прусия (дн. в Полша). Полско-литовската армия е разположена пред Таненберг и Лудвигсдорф. Левият фланг е зает от поляците, най-вече [[тежка кавалерия]], на Владислав II. На десния фланг са литовците на Витолд, най-вече лека кавалерия и включва татари под водачеството на Джалал ад-Дин хан и молдовска лека кавалерия, изпратена от Александру чел Бун. Армията на тевтонските рицари се състои най-вече от тежка кавалерия и пехота и включва наемници и рицари от Западна Европа („гости“). Немците имат [[Артилерийско оръдие|бомбарди]], които могат да изстрелват оловни и каменни снаряди, както и около 4000 [[арбалет]]чици.
[[File:Battle of Žalgiris.jpg|мини|275п|Битката при Таненберг, миниатюра от 15 век]]
И двете армии са организирани в отряди от по 240 рицари с техните пажове и оръженосци, всеки със свое знаме и командир. Литовските отряди са от по 180 леки конници и включват три отряда на руски васали от [[Смоленск]].
Тевтонските рицари се разгръщат между селата Таненберг и Грюнвалд. Предната редица се състои от артилерията и пехотата. Рицарите образуват две редици зад пехотата. Десният фланг се командва от маршал Куно фон Лихтенщайн, а левият от маршал Фридрих Валенрод.
Руските отряди са между литовските и полските. Поляците са разгръщат подобно на немците в две-три редици, но изглежда е имало поне два резерва зад основната линия. Един отряд и в крайното ляво, а друг в центъра. В допълнение на това поляците са поставили няколко отряда в горите до езерото заедно с пехотата. Владислав Ягело и личната му гвардия, включваща контингент литовци, се разполагат на открито близо до прикритите части.
За да предизвика поляците, фон Юнгинген изпраща двама рицари с извадени мечове, които те предават на крал Владислав, за да му помогнат да събере смелост да започне битката.
| |||