Саракиново: Разлика между версии

== География ==

== История ==

=== В Османската империя ===

[[Файл:Report from the Bulgarian Trade Agency in Thessaloniki, 14 August 1906.jpg|ляво|мини|250250п|Доклад на Солунското българско консулство до външния министър Рачо Петров, в който се описва оплакване на българите от Саракиново от подкупения от гърците милязимин от Теово, 14 август 1906 г.]]

Според свещеник Стоян Атанасов Саракински селото добило названието си от [[сарацини]]те. Селото е чифлишко, но още в средата на 18 век саракинци откупуват селото си. В 1856 година (или 1858<ref>Младенов, Кирил. Областта Меглен в Македония, Историко-етнографски преглед и народностни борби, София 1936, цит. по Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, стр. 306</ref>) учителят Граплю от Струмица с одобрението на лидерите на селото братята Петър и Христо Попови започва да преподава в Саракиново на български език, като ученици са му Мицо Димов Трайков, Лазо Ичов, Танас Гинов, Георги Янов, Ташо Карайов и други. След смъртта на Граплю в 1859 година на негово място идва Пандо също от Струмица, който също преподава на български. Негови ученици са Мице Петров Попов, Стоян Пенчев, Никола Янов, Стою Ташов, Мице Иванов, Христо Георгиев, Пеню Мицов и други. В 1863 година учител става Георги Маленков, който усилва българското учение. Към 1868 година обаче вследствие на гръцки клевети Маленков е принуден да напусне Саракиново и е заменен с отец Иван Янев, който преподава безплатно. Българската община натоварва Христо Попов да търси учител в Битоля, в [[Руско консулство в Битоля|руското консулство]] и при българските първенци. По тяхна препоръка той намира във Велес Андрей Богданов, който преподава 5 години, преди да бъде изгонен от властите. Братя Попови и цялото село оказват натиск и дават рушвети, за да бъде върнат Богданов, но една година селото остава без учител. След завръщането му Богданов преподава до 1879 година, когато е арестуван и затворен във Воден, а по-късно в Солун. Братя Попови успяват да го освободят след 6- – 7 месеца, но му е забранено да преподава в Саракиново. Учител отново става безплатно отец Иван Янов. Братя Попови заедно с [[Георги Гогов]] и братята [[Иван Занешев]] и [[Зане Занешев]] са начело на българската борба във Воденско. През ноември 1875 година воденският владика е изгонен от Саракиново и до 1912 година не стъпва в селото.<ref>Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 13- – 14.</ref>

[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Саракиновон'' (Sarakinovon), Мъгленска епархия, живеят 720 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] г., ''Ларакиново'' (Larakinovo) е посочено като село във Воденска каза със 108 къщи и 487 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156- – 157.</ref>

В 1880 година български учител в Саракиново става Паско Кръстев от [[Бизово]], в 1885 година - – Мойсей Симеонов от [[Осой (Община Дебър)|Осой]], в 1890 година - – Иван Панов от [[Владово]], а после Христо Тръпчев от [[Воден]], Христо Попиванов от Саракиново, Екатерина Иванова, Мария Иванова, Елена Иванова от Владово, Йордан Парчев от [[Неготино]], Аврам П. Шилегов от Саракиново, Тодор Димитров от [[Лозенград]], Тодора Томова, Фания Томова от Воден, [[Спас Саракинов]], Благой Атанасов, Христо Петров Кирин от Саракиново, Манол Думчев от Бизово, Елена Х. Григорова, Тръпче Х. Шаламанов, Димитър Томчев от Воден.<ref>Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 14.</ref>

Още в 1893 година Саракиново е образуван и комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] - – свещеник [[Иван Саракински]], Георги Тацев, Георги Попов, [[Петър Кирин]], Петре Янов, куриер Петре Ичо Низамов. Селският комитет брои около 150 души с десетари, селски куриери и прочие.<ref>Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 15.</ref>

Според секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Саракиново (Sarakinovo) има 1&nbsp;016 българи екзархисти и в селото има българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La„La Macédoine et sa Population Chrétienne"Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 190- – 191.</ref>

{{цитат|Селото броеше 150 къщи, 200 ученици в грамадно триетажно училище, със седем класни стаи и една разкошна забавачница. Седем учителски стаи с четири отделения, I и II класове. За следната година се проектираше и III клас. Всичко се издържаше от селото. Плащаше се по 25 лири турски на учител.<ref>Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 14- – 15.</ref>}}

По време на войната 5 души от Саракиново се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 876.</ref>

=== В Гърция ===

В 1925 година селото е прекръстено на Саракини. В 1981 година има 356 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „[[македонски език|македонският език]]“ е запазен на високо ниво.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage„Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"“]</ref>

== Личности ==

* {{флагче|Гърция}} [[Ангел Гацо]] (1771 - – 1839), гръцки революционер, участник във въстанието от 1821 година

* {{флагче|България}} [[Георги Саракинов]] (1887 - – 1971), български революционер, син на Гацо Саракинче

* {{флагче|България}} [[Георги Тоцев]] (? - – 1943), български революционер

* {{флагче|България}} Георги Христов (1891 - – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 764.</ref>

* {{флагче|България}} [[Иван Саракински]] (1865 - – 1944), български духовник

* {{флагче|България}} Иван Д. Саракинов, македоно-одрински опълченец, родом от Саракиново, жител на [[Балчик]], Инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „[[За храброст]]“ IV степен<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.603. Вероятно идентичен с Иван Димов.</ref>

* {{флагче|България}} Иван Димов (1882 - – ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО, Нестроева рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „[[За храброст]]“ IV степен<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 234 - – 235.</ref>

* {{флагче|България}} Никола Димитров Попов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref name="moo.581">„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 581.</ref>

* {{флагче|България}} отец Стоян Атанасов Саракинов, български екзархийски свещеник, емигрирал в 1912 година в България и служил в [[Енидже Вардар|Енидже]], Ксантийско, след 1920 година - – служил в [[Горнослав]], а по-късно живял в [[Горни Воден]].<ref>Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 15.</ref>

* {{флагче|България}} [[Христо Саракинов]] (1872 - – 1908), български революционер, виден деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]]

* {{флагче|България}} [[Никола Иванов (ВМОРО)|Никола Иванов]] (1887 - – 1909), български революционер