Отваря главното меню

Саракиново

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за воденското село. За солунското, чието старо име е Саракиново, вижте Саракина (дем Лъгадина).

Саракѝново (на гръцки: Σαρακηνοί, Саракини, до 1925 Σαρακίνοβο, Саракиново[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония. Саракиново има население от 563 души (2001).

Саракиново
Σαρακηνοί
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 563 m
Население 375 души (2001)
Саракиново в Общомедия

ГеографияРедактиране

Саракиново е разположено в източните склонове на планината Нидже (Ворас) над котловината Мъглен (Моглена), на 20 километра северно от Воден (Едеса).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Доклад на Солунското българско консулство до външния министър Рачо Петров, в който се описва оплакване на българите от Саракиново от подкупения от гърците милязимин от Теово, 14 август 1906 г.

Според свещеник Стоян Атанасов Саракински селото добило названието си от сарацините. Селото е чифлишко, но още в средата на XVIII век саракинци откупуват селото си. В 1856 година (или 1858[2]) учителят Граплю от Струмица с одобрението на лидерите на селото братята Петър и Христо Попови започва да преподава в Саракиново на български език, като ученици са му Мицо Димов Трайков, Лазо Ичов, Танас Гинов, Георги Янов, Ташо Карайов и други. След смъртта на Граплю в 1859 година на негово място идва Пандо също от Струмица, който също преподава на български. Негови ученици са Мице Петров Попов, Стоян Пенчев, Никола Янов, Стою Ташов, Мице Иванов, Христо Георгиев, Пеню Мицов и други. В 1863 година учител става Георги Маленков, който усилва българското учение. Към 1868 година обаче вследствие на гръцки клевети Маленков е принуден да напусне Саракиново и е заменен с отец Иван Янев, който преподава безплатно. Българската община натоварва Христо Попов да търси учител в Битоля, в руското консулство и при българските първенци. По тяхна препоръка той намира във Велес Андрей Богданов, който преподава 5 години, преди да бъде изгонен от властите. Братя Попови и цялото село оказват натиск и дават рушвети, за да бъде върнат Богданов, но една година селото остава без учител. След завръщането му Богданов преподава до 1879 година, когато е арестуван и затворен във Воден, а по-късно в Солун. Братя Попови успяват да го освободят след 6 – 7 месеца, но му е забранено да преподава в Саракиново. Учител отново става безплатно отец Иван Янов. Братя Попови заедно с Георги Гогов и братята Иван Занешев и Зане Занешев са начело на българската борба във Воденско. През ноември 1875 година воденският владика е изгонен от Саракиново и до 1912 година не стъпва в селото.[3]

 
Празнуване на 11 май в Саракиново

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Саракиновон (Sarakinovon), Мъгленска епархия, живеят 720 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Ларакиново (Larakinovo) е посочено като село във Воденска каза със 108 къщи и 487 жители българи.[5]

В 1880 година български учител в Саракиново става Паско Кръстев от Бизово, в 1885 година – Мойсей Симеонов от Осой, в 1890 година – Иван Панов от Владово, а после Христо Тръпчев от Воден, Христо Попиванов от Саракиново, Екатерина Иванова, Мария Иванова, Елена Иванова от Владово, Йордан Парчев от Неготино, Аврам П. Шилегов от Саракиново, Тодор Димитров от Лозенград, Тодора Томова, Фания Томова от Воден, Спас Саракинов, Благой Атанасов, Христо Петров Кирин от Саракиново, Манол Думчев от Бизово, Елена Х. Григорова, Тръпче Х. Шаламанов, Димитър Томчев от Воден.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Саракиново живеят 700 българи християни.[7]

Още в 1893 година Саракиново е образуван и комитет на ВМОРО – свещеник Иван Саракински, Георги Тацев, Георги Попов, Петър Кирин, Петре Янов, куриер Петре Ичо Низамов. Селският комитет брои около 150 души с десетари, селски куриери и прочие.[8]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Саракиново (Sarakinovo) има 1016 българи екзархисти и в селото има българско училище.[9]

Преди Балканската война според поп Стоян Саракинов:

Селото броеше 150 къщи, 200 ученици в грамадно триетажно училище, със седем класни стаи и една разкошна забавачница. Седем учителски стаи с четири отделения, I и II класове. За следната година се проектираше и III клас. Всичко се издържаше от селото. Плащаше се по 25 лири турски на учител.[10]

По време на войната 5 души от Саракиново се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското училище е затворено. Повечето видни местни българи са избити, а останалите интернирани по островите. Голяма част от населението емигрира в България.

В 1925 година селото е прекръстено на Саракини. В 1981 година има 356 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[12]

ЛичностиРедактиране

Родени в Саракиново
 
Христо Саракинов.
 
Спас Саракинов.
  •   Александър Йованов, гръцки андарт
  •   Ангел Гацо (1771 – 1839), гръцки революционер, участник във въстанието от 1821 година
  •   Гацо Саракинче, български търговец и общественик от XIX век
  •   Георги Саракинов (1887 – 1971), български революционер, син на Гацо Саракинче
  •   Георги Тоцев (? – 1943), български революционер
  •   Георги Христов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[13]
  •   Димитър Кирин Петров, български военен деец, взводен командир през Първата световна война награден с орден „За храброст“ ІІ степен.[14]
  •   Димитър Малиданов (р.1946), виден художник от Северна Македония
  •   Иван Саракински (1865 – 1944), български духовник
  •   Иван Д. Саракинов, македоно-одрински опълченец, родом от Саракиново, жител на Балчик, Инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[15]
  •   Иван Димов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО, Нестроева рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[16]
  •   Никола Димитров Попов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[17]
  •   Никола Думурджанов (р.1937), геолог от Северна Македония
  •   Никола Мицев Попов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[17]
  •   Петър Кирин, деец на ВМОРО, войвода на саракиновската чета в 1905 година
  •   Спас Саракинов, български революционер и просветен деец
  •   отец Стоян Атанасов Саракинов, български екзархийски свещеник, емигрирал в 1912 година в България и служил в Енидже, Ксантийско, след 1920 година – служил в Горнослав, а по-късно живял в Горни Воден.[18]
  •   Христо Саракинов (1872 – 1908), български революционер, виден деец на ВМОК
Починали в Саракиново

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σαρακίνοβο -- Σαρακινοί
  2. Младенов, Кирил. Областта Меглен в Македония, Историко-етнографски преглед и народностни борби, София 1936, цит. по Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, стр. 306
  3. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 13 – 14.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156 – 157.
  6. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 14.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  8. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 15.
  9. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 190 – 191.
  10. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 14 – 15.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 876.
  12. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 764.
  14. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 200; ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 197
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.603. Вероятно идентичен с Иван Димов.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 234 – 235.
  17. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 581.
  18. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 15.