Саракиново

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за воденското село. За солунското, чието старо име е Саракиново, вижте Саракина (дем Лъгадина).

Саракѝново (на гръцки: Σαρακηνοί, Саракини, до 1925 година Σαρακίνοβο, Саракиново[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

Саракиново
Σαρακηνοί
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
Гърция
40.9158° с. ш. 21.9525° и. д.
Саракиново
Централна Македония
40.9158° с. ш. 21.9525° и. д.
Саракиново
Воденско
40.9158° с. ш. 21.9525° и. д.
Саракиново
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 563 m
Население 351 души (2011 г.)
Саракиново в Общомедия

ГеографияРедактиране

Саракиново е разположено в източните склонове на планината Нидже (Ворас) над котловината Мъглен (Моглена), на 20 километра северно от Воден (Едеса).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Доклад на Солунското българско консулство до външния министър Рачо Петров, в който се описва оплакване на българите от Саракиново от подкупения от гърците милязимин от Теово, 14 август 1906 г.

Според свещеник Стоян Атанасов Саракински селото добило названието си от сарацините. Селото е чифлишко, но още в средата на XVIII век саракинци откупуват селото си. В 1856 година (или 1858[2]) учителят Граплю от Струмица с одобрението на лидерите на селото братята Петър и Христо Попови започва да преподава в Саракиново на български език, като ученици са му Мицо Димов Трайков, Лазо Ичов, Танас Гинов, Георги Янов, Ташо Карайов и други. След смъртта на Граплю в 1859 година на негово място идва Пандо също от Струмица, който също преподава на български. Негови ученици са Мице Петров Попов, Стоян Пенчев, Никола Янов, Стою Ташов, Мице Иванов, Христо Георгиев, Пеню Мицов и други. В 1863 година учител става Георги Маленков, който усилва българското учение. Към 1868 година обаче вследствие на гръцки клевети Маленков е принуден да напусне Саракиново и е заменен с отец Иван Янев, който преподава безплатно. Българската община натоварва Христо Попов да търси учител в Битоля, в руското консулство и при българските първенци. По тяхна препоръка той намира във Велес Андрей Богданов, който преподава 5 години, преди да бъде изгонен от властите. Братя Попови и цялото село оказват натиск и дават рушвети, за да бъде върнат Богданов, но една година селото остава без учител. След завръщането му Богданов преподава до 1879 година, когато е арестуван и затворен във Воден, а по-късно в Солун. Братя Попови успяват да го освободят след 6 – 7 месеца, но му е забранено да преподава в Саракиново. Учител отново става безплатно отец Иван Янов. Братя Попови заедно с Георги Гогов и братята Иван Занешев и Зане Занешев са начело на българската борба във Воденско. През ноември 1875 година воденският владика е изгонен от Саракиново и до 1912 година не стъпва в селото.[3]

 
Празнуване на 11 май в Саракиново
 
Църквата „Свети Николай“ в Саракиново
 
Паметник на загиналите във войните

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Саракиновон (Sarakinovon), Мъгленска епархия, живеят 720 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ларакиново (Larakinovo) е посочено като село във Воденска каза със 108 къщи и 487 жители българи.[5]

В 1880 година български учител в Саракиново става Паско Кръстев от Бизово, в 1885 година – Мойсей Симеонов от Осой, в 1890 година – Иван Панов от Владово, а после Христо Тръпчев от Воден, Христо Попиванов от Саракиново, Екатерина Иванова, Мария Иванова, Елена Иванова от Владово, Йордан Парчев от Неготино, Аврам П. Шилегов от Саракиново, Тодор Димитров от Лозенград, Тодора Томова, Фания Томова от Воден, Спас Саракинов, Благой Атанасов, Христо Петров Кирин от Саракиново, Манол Думчев от Бизово, Елена Х. Григорова, Тръпче Х. Шаламанов, Димитър Томчев от Воден.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Саракиново живеят 700 българи християни.[7]

Още в 1893 година Саракиново е образуван и комитет на ВМОРО – свещеник Иван Саракински, Георги Тацев, Георги Попов, Петър Кирин, Петре Янов, куриер Петре Ичо Низамов. Селският комитет брои около 150 души с десетари, селски куриери и прочее.[8]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Саракиново (Sarakinovo) има 1016 българи екзархисти и в селото има българско училище.[9]

Преди Балканската война според поп Стоян Саракинов:

Селото броеше 150 къщи, 200 ученици в грамадно триетажно училище, със седем класни стаи и една разкошна забавачница. Седем учителски стаи с четири отделения, I и II класове. За следната година се проектираше и III клас. Всичко се издържаше от селото. Плащаше се по 25 лири турски на учител.[10]

По време на войната 5 души от Саракиново се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското училище е затворено. Повечето видни местни българи са избити, а останалите интернирани по островите. Голяма част от населението емигрира в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Саракиново (Саракjиново) има 112 къщи славяни християни.[12]

В 1925 година селото е прекръстено на Саракини. В 1981 година има 356 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[13]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 356 375 351

ЛичностиРедактиране

Родени в Саракиново
 
Христо Саракинов.
 
Спас Саракинов.
  •   Александър Йованов, гръцки андарт
  •   Ангел Гацо (1771 – 1839), гръцки революционер, участник във въстанието от 1821 година
  •   Атанас Христов Тоцев, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Ване Христов Кусев, български революционер от ВМОРО[15]
  •   Гацо Саракинче, български търговец и общественик от XIX век
  •   Георги Саракинов (1887 – 1971), български революционер, син на Гацо Саракинче
  •   Георги Тоцев (? – 1943), български революционер
  •   Георги Христов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[16]
  •   Димитър Кирин Петров, български военен деец, взводен командир през Първата световна война награден с орден „За храброст“ ІІ степен.[17]
  •   Димитър Малиданов (р.1946), виден художник от Северна Македония
  •   Иван Саракински (1865 – 1944), български духовник
  •   Иван Д. Саракинов, македоно-одрински опълченец, родом от Саракиново, жител на Балчик, Инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[18]
  •   Иван Димов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО, Нестроева рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[19]
  •   Лазо Христов Гогов, български революционер от ВМОРО[20]
  •   Костадин Тръпчев Бинов, български революционер от ВМОРО[21]
  •   Мици Димов Ташев, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Никола Димитров Попов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[22]
  •   Никола Думурджанов (р.1937), геолог от Северна Македония
  •   Никола Мицев Попов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[22]
  •   Патриш Костадинов Динев, български революционер от ВМОРО[20]
  •   Петре Пецев Димов, български революционер от ВМОРО[20]
  •   Петър Кирин, деец на ВМОРО, войвода на саракиновската чета в 1905 година
  •   Спас Саракинов, български революционер и просветен деец
  •   Стоян Атанасов Саракинов, български екзархийски свещеник, емигрирал в 1912 година в България и служил в Енидже, Ксантийско, след 1920 година – служил в Горнослав, а по-късно живял в Горни Воден.[23]
  •   Стоян Карайов, български революционер от ВМОРО[15]
  •   Христо Манолев Мицев, български революционер от ВМОРО[24]
  •   Христо Саракинов (1872 – 1908), български революционер, виден деец на ВМОК
Починали в Саракиново

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Младенов, Кирил. Областта Меглен в Македония, Историко-етнографски преглед и народностни борби, София 1936, цит. по Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, стр. 306
  3. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 13 – 14.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  6. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 14.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  8. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 15.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  10. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 14 – 15.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  13. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  14. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  15. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764.
  17. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 200; ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 197
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 603. Вероятно идентичен с Иван Димов.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 234 – 235.
  20. а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  21. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  22. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 581.
  23. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 15.
  24. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.