Минас Моргул

Минас Моргул (в превод от синдарин „Кула на черната магия“), известна и под по-ранното си име Минас Итил („Кула на Луната“) е истински напълно функционален град в света на Средната земя ма Дж. Р. Р. Толкин. Нейното пълно наименование е Минас Итил в долината Моргул, тъй като градът се намира в дълбока долина със същото име.

Втора епоха

След унищожаването на Нуменор Исилдур и Анарион, синовете на Елендил, пристигат в Гондор. Исилдур изгражда Минас Итил в южния край на приятна долина в Итилиен близо до планинската граница на Мордор, а Анарион изгражда Минас Анор по-далеч на запад от другата страна на Андуин. Братята поставят троновете си един до друг в Осгилиат. Исилдур посажда фиданката на Бялото дърво Нимлот пред дома си в Минса Итил и един от седемте палантира бил държан в кулата. Белите мраморни стени на града, сградите и кулата били направени да улавят и отразяват лунната светлина и светели с мека сребърна светлина.

Когато Саурон се връща, след като избягва от унищожението на Нуменор, той напада изгнаниците от Нуменор и силите му завземат Минас Итил 3429 г. от В.Е.. Въпреки че Бялото дърво е изгорено, Исилдур и неговото семейство успяват да избягат по течението на Андуин с един младок, търсейки баща му Елендил. Градът по-късно е завзет обратно и докато Исилдур, Анарион и Елендил нападат Мордор, по-младите синове на Исилдур, Аратан и Сирион са изпратени да държат гарнизон в Минаст Итил, за да пресрещнат Саурон, ако се опита да избяга от Мордор на запад.

Когато Последният съюз побеждава Саурон в 3441 г. от С.Е., Минас Итил е възстановена като град-крепост и процъфтява дълги години, въпреки че сега е под властта на сина на Анарион Менелдил, тъй като Исилдур планира да вземе властта в кралството на баща си Арнор. Исилдур засява младока от Бялото дърво Минас Анор в памет на Анарион, който е убит по време на войната.

Трета епоха

Минас Итил пострадва силно при Голяма чума (Minas Ithil suffered greatly as a result of the Great Plague in the year Шаблон:ME-date. Its population and garrison were diminished, and the watch on Mordor inevitably became lax. In the year 1980 of the Third Age, the Nazgûl returned to Mordor, after the defeat of the Witch-king of Angmar in the north of Middle-earth by a joint force of Elves, Dúnedain, and men of Gondor under the command of Prince Eärnur.

In preparation for Sauron's return, the Ringwraiths laid siege to Minas Ithil in 2000, and they took the city for their dark master two years later. Minas Ithil was occupied by fell creatures and its walls were studded with menacing fortifications. The palantír kept in the Tower was also captured and later installed at Barad-dûr. As a result, the city became a foul, evil place, and it came to be called Minas Morgul, "The Tower of Dark Sorcery" in Sindarin; the valley in which it stood likewise came to be known as Morgul Vale. In response, Minas Anor was likewise renamed Minas Tirith, "The Tower of Guard," to indicate Gondor's eternal vigilance against the threat of the Witch-King.

After Eärnur became King of Gondor in 2043 the Witch-King, Lord of the Nazgûl, challenged him to single combat in order to finish a disputed duel between them at the Battle of Fornost years earlier. In 2050 Eärnur accepted a second challenge, rode with a contingent of knights to Minas Morgul and was never heard from again. Because he had no heirs and was never declared officially dead, the line of the Stewards of Gondor ruled the kingdom in his stead until the return of an heir of Isildur, beginning with Eärnur's own Steward, Mardil. Terror and war were directed against Gondor from Minas Morgul until Ithilien was deserted.