Цезар Пуни

Цезар Пуни (на ит. Чезаре Пуни, Cesare Pugni, 31 май 1802 – 26 (14) януариШаблон:OldStyleDate) е италиански балетен композитор, пианист и цигулар. В началото на своята кариера композира опери, симфонии и други форми на оркестрова музика. Най-известен с музиката към множество балети, поставени в Театъра на Нейно Величество в Лондон (1843-1850), и за Имперския театър в Санкт Петербург, Русия (1850-1870). Композитор на повечето творби на  балетмейстора Жул Перо. През 1850 г., по настояване на прима-балерината Карлота Гризи, Перо напуска Лондон и приема поста на първи балетмайстор на Имперския театър в Санкт Петербург. Пуни следва Гризи и Перо в Русия и остава в имперската столица дори и след напускането на Гризи през 1853 г. и на Перо през 1858 г. Пуни остава главен балетен композитор до смъртта си през 1870 г. и работи в сътрудничество с балетмайсторите Артур Сен-Леон и Мариус Петипа.Шаблон:Lang-ru

Маестро Чезаре Пуни. Санкт-Петербург, около 1865

Пуни е най-плодовитият композитор на балетна музика, като сътворятва почти 100 оригинални произведения за балет и адаптира и допълва  много други. Автор на множество дивертисменти и вариации, които са добавяни в други произведения.

Сред най-известните му оригинални произведения са:* Ондина (1843); * Есмералда (1844); * Катарина, или дъщерята на разбойника (1846); * Дъщерята на фараона (1862); * Конче гърбоконче (1864);* Па-дьо-катр (1845); * Сатанела Па-дьо-дьо (1859)* Па-дьо-дьо от Диана и Актеон (1868); * допълнения и преработки на балета Корсар (1863 и 1868).