Националсоциалистическа германска работническа партия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също |
м Disambiguated: ас → Пилот, Триер → Трир, Баден → Баден-Баден, канцлер → Федерален канцлер (Германия) |
||
Ред 59:
За Хитлер двойните цели на партията винаги са германският националистически [[експанзионизъм]] и [[антисемитизъм]]. Тези две цели са разпалени в ума му от вярата му, че външните врагове на Германия – [[Великобритания]], [[Франция]] и [[Съветския съюз]] – са контролирани от евреите и, че бъдещите германски войни за национално разрастване непременно биха довели до война срещу евреите. За Хитлер и неговите лейтенанти винаги са били доминиращи национални и расови проблеми. Това е символизирано от приемането за партийна емблема на [[свастиката]]. В германските националистически кръгове, свастиката е символ на „арийската раса“ и символизира замяната на [[Християнски кръст|християнския кръст]] с вярност към националсоциалистическата държава.
Нацистката партия нараства значително през 1921 и 1922 г., отчасти чрез ораторските умения на Хитлер, отчасти чрез призива на СА към безработните млади мъже и отчасти поради реакцията срещу социалистическата и либералната политика в [[Бавария]], тъй като икономическите проблеми на Германия се задълбочават и слабостта на режимът на [[Ваймар]] става очевиден. Партията набира войници от Първата световна война, на които Хитлер като [[ветеран]] от първа линия може да се хареса особено, както и малки бизнесмени и недоволни бивши членове на съперничещи си партии. Нацистките митинги често се провеждат в бирарии, където потиснатите мъже биха могли да получат безплатна [[бира]]. [[Хитлерюгенд|Хитлеровата младеж]] е създадена за децата на партийни членове. Партията също така формира групи в други части на Германия. [[Юлиус Щрайхер]] в [[Нюрнберг]] става редактор на расисткото списание ''Der Stürmer''. През декември 1920 г. нацистката партия придобива вестника – ''Völkischer Beobachter'', чийто главен идеолог [[Алфред Розенберг]] става редактор. Други, които се присъединяват към партията по това време, са [[Хайнрих Химлер]] и летящият [[Пилот|ас]] от Първата световна война [[Херман Гьоринг]].
На 31 октомври 1922 г. друга партия със сходни политики и цели поема управлението в [[Кралство Италия]] – [[Национална фашистка партия]], под ръководството на харизматичния [[Бенито Мусолини]]. [[Фашист]]ите, както и нацистите, насърчават националното възраждане на своята страна, като се противопоставят на [[Комунизъм|комунизма]] и [[Либерализъм|либерализма]]. Италианските фашисти използват [[римски поздрав]] и носят черни униформи. Хитлер е вдъхновен от Мусолини и фашистите, заимствайки от тях използването на поздрав като [[Хитлеров поздрав|нацистки поздрав]]. Когато фашистите идват на власт през 1922 г. в Италия чрез опита си за преврат, наречен „[[Поход към Рим]]“, Хитлер започва да планира собствен преврат.
Ред 240:
||[[Кьолн]]-[[Аахен]]|| style="text-align:right" | 30,1 % || style="text-align:right" | 17,4 % || style="text-align:right" | 20,2 % || style="text-align:right" | 14,5 %
|-
||[[Кобленц]]-[[Трир|Триер]]|| style="text-align:right" | 38,4 % || style="text-align:right" | 26,1 % || style="text-align:right" | 28,8 % || style="text-align:right" | 14,9 %
|-
||[[Пфалц]]|| style="text-align:right" | 46,5 % || style="text-align:right" | 42,6 % || style="text-align:right" | 43,7 % || style="text-align:right" | 22,8 %
Ред 258:
||[[Вюртемберг]]|| style="text-align:right" | 42,0 % || style="text-align:right" | 26,2 % || style="text-align:right" | 30,3 % || style="text-align:right" | 9,4 %
|-
||[[Баден-Баден|Баден]]|| style="text-align:right" | 45,4 % || style="text-align:right" | 34,1 % || style="text-align:right" | 36,9 % || style="text-align:right" | 19,2 %
|-
|| '''Райхстаг''' || style="text-align:right" | '''43,9 %''' || style="text-align:right" | '''33,1 %''' || style="text-align:right" | '''37,4 %''' || style="text-align:right" | '''18,3 %'''
Ред 334:
=== Общо членство ===
[[Файл:Parteibuch der NSDAP.jpg|мини|Членство в нацистката партия, 1939 г.]]
Общото членство в нацистката партия се състои главно от градските и селските долни средни класове. 7% принадлежат към горната класа, 7% са селяни, 35% са индустриални работници и 51% са това, което може да се определи като средна класа. В началото на 1933 г., точно преди назначаването на Адолф Хитлер за [[Федерален канцлер (Германия)|канцлер]], партията дава недостатъчно представителство на „работниците“, които съставляват 29,7% от членството, и 46,3% от германското общество. Тези членове са свързани с местни клонове на партията, които през 1928 г. са 1378 в цялата страна. През 1932 г. броят им нараства до 11 845, което отразява ръста на партията през този период.
Когато идва на власт през 1933 г., нацистката партия има над 2 милиона членове. През 1939 г. броят на членовете нараства до 5,3 милиона, като 81% са мъже и 19% са жени. Тя продължава да привлича много хора и до 1945 г. партията достига своя връх от 8 милиона, като 63% са мъже и 37% са жени (около 10% от населението на Германия от 80 милиона).{{sfn|McNab|2011|pp=22, 23}}
| |||