Разлика между версии на „Национален военен университет“

допълнение по източника
(допълнение по източника)
 
; След Берлинския конгрес
След подписването на [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 14 до 19 ноември 1878 г. военното училище е преместено в гр. София – до Пазарджик съставът пътува с влак, а от там до София [[юнкер]]ите се придвижват пеша. Първоначално училището е настанено в дотогавашна турска болница на мястото на днешния [[Централен военен клуб]]. На [[26 ноември]] [[1878]] г. то е официално осветено и открито със Заповед № 18 на Военното управление на България. Обучението в училището е в рамките на две години, като се разделя на два класа: Първи младши-общи и Втори старши-специален. В младшия клас се изучава общообразователна и общовоенна подготовка, а в старшия – специална подготовка по съответния род войска: пехота, артилерия, кавалерия и пионери (днешните инженерни войски). ПървиятНа випуск15 наянуари училището1879 г. е зачислени първият випуск юнкери<ref name="paf_cva">{{Източник ПАФЦВА|1|196 – 197}}</ref>, подготвен е в съкратени срокове и на 10 май 1879 г. първо офицерско звание получават 163 юнкери, завършили старшия клас. С Указ № 40 са обявени първенците на випуска – подпоручиците [[Анастас Бендерев]] и Тодор Увалиев.
''Първият випуск'' на военното училище по-късно е наречен „Генералски випуск“, тъй като от завършилите 163 юнкери 36 достигат до генералско звание.
 
Със заповед по военното ведомство № 156 от 1880 г. се нарежда да се премине към 3-годишен курс на обучение, съответно първи подготвителен клас и втори и трети специални класове. Впоследствие през 1881 г. се преценява, че е необходимо обучението да премине на 4-годишен период. На 30 август 1881 г. княз [[Александър Батенберг]] на тържествен парад в София връчва първото бойно знаме на училището.<ref name="paf_cva" /> На 30 август 1886 г. училището е разформирано във връзка с детронацията на Батенберг и знамето му е унищожено.<ref name="paf_cva" />
 
През [[1892]] г. е преместено в специално построена сграда, проектирана от чешкият архитект [[Антонин Колар]], в югоизточния край на София, в която днес се намира [[Военната академия „Г. С. Раковски“]]. Военното училище играе важна роля в живота на [[Българската армия]], като в него се подготвят почти всички офицери, командвали армията във войните от края на 19 век и началото на 20 век.
 
; Балкански войни (1912 – 1913 г.)
При създалата се политическа обстановка на Балканите в навечерието на [[Балканската война]] на 17 септември 1912 г. княз [[Фердинанд I]] издава Указ № 5 за обявяване на обща мобилизация, а на 20 септември училището е разформировано. Всички офицери са изпратени по бойните подразделения. За участие във войната [[Портупей-юнкер|портупей-юнкерите]] и [[Офицерски кандидат|офицерските кандидати]] са изпратени в частите на действащата армия.<ref name="paf_cva" /> По бойните части за командири са изпратени и портупей-юнкерите от 33-ти випуск и юнкерите от 34-ти випуск. Юнкерите от подготвителния клас на 35-ти випуск са освободени в домашен отпуск до второ нареждане. На 31 август 1913 г. след края на войните и общата демобилизация на българската войска училището започва отново да функционира с началник подполковник [[Иван Луков]]. През двете войни загиват 302-ма възпитаници на военното училище от всички випуски, произведени до 1913 г., един от които е героят от битката при [[Бунархисар]] полковник [[Иван Петров (полковник, р. 1863)|Иван Петров]], командир на [[Пети пехотен дунавски полк]].
 
; Първа световна война (1915 – 1918 г.)
Важен момент от живота на училището е влизането на България в [[Първата световна война]] на страната на [[Централни сили|Централните сили]]. С Указ № 7 от 10 септември 1915 г. на Цар Фердинанд I е обявена обща мобилизация на [[Българска армия|въоръжените сили]] на [[Царство България]]. За разлика от Балканската война сега училището преминава към военновременен състав и продължава да функционира без прекъсване. Предвид развитието на войната и нарастващата нужда от офицери за почти 600-хилядната българска армия започва форсирана подготовка на офицерски кадри. Още на 25 август 1915 г. предсрочно са произведени в чин подпоручик 435 [[портупей-юнкер]]и от 35-ти випуск на училището и са изпратени по бойните части. На 10 септември 1915 г. [[юнкер]]ите от 36-ти випуск са произведени в чин офицерски кандидат и също са изпратени на фронта. В съкратени срокове на 10 март 1916 г. е произведен и 37-ми випуск и изпратен по бойните части, като този начин на обучение продължава до производството на 40-ти випуск. От 15 март 1916 г. към училището се придава и [[Школа за запасни офицери|школата за запасни подпоручици]]<ref name="paf_cva" />, като от този момент получава наименованието „Военно на Негово величество и Школа за запасни подпоручици“. Взема участие в потушаването на [[Войнишкото въстание]] (1918).<ref name="paf_cva" /> [[Школа за запасни офицери|Школата за запасни подпоручици]] се отделя от военното училище на 1 ноември 1918 г. и започва да се развива самостоятелно. През този период (1915 -1918 г.) за войската са подготвени и изпратени в строя 1400 офицерски кандидати и 6030 подпоручици от [[Школа за запасни офицери|ШЗО]]. През Първата световна война загиват 563 възпитаници на военното училище. На 3 октомври 1918 г. Цар [[Фердинанд I]] абдикира и на престола се възкачва синът му Цар [[Борис III]], пред когото на [[5 октомври]] [[1918]] г. юнкерите полагат клетва за вярност и училището се наименува „Военно на Н.В. Борис III училище“.
 
; Междувоенен период (1919 – 1938 г.)
Въпреки славните победи на Българската армия, след злощастния край на Първата световна война и налагането над България на [[Ньойския договор|Ньойския диктат]] започва тотално намаление на войската, включително и във военното образование. Съгласно клаузите на договора от училището са уволнени 308 [[портупей-юнкер]]и и [[юнкер]]и. През 1920 г. са закрити Военната академия, Школата за запасни подпоручици, Санитарното и Ветеринарното подофицерско училище. Така в началото на 20-те години остава да функционира само едно единствено военно-учебно заведение. През 1923 г. училището взема участие в потушаването на [[1924Септемврийското въстание]] (1923).<ref name="paf_cva" /> През 1924 г. с Указ № 12 на цар [[Борис III]] училището получава статут на специално висше учебно заведение, а на 12 септември 1925 г. при производството на 44-и випуск царят връчва официално на неговия началник подполковник [[Дамян Велчев]] второто бойно знаме на училището. От 1928 г. в училището започват да се обучават и първите офицери за авиацията и флота. В периода от 1931 г. до 1941 г. към него са формирани школи и курсове за преподготовка на офицери и подофицери.<ref name="paf_cva" /> На 6 май 1937 г. цар Борис ІІІ връчва на училището третото бойно знаме, а на 12 юни 1937 г. царят издава Указ № 164, с който към училището отново се открива Военна гимназия с тригодишен срок на обучение, която е закрита на 6 октомври 1944 година.<ref name="paf_cva" /> В периода до 1938 г. постепенно се възвръща престижът на офицерската професия, като едновременно се преосмисля цялостната система на военното образование в България, съобразно нуждите на армията и развитието на военното дело.
 
; Втора световна война (1939 – 1945 г.)
След ревизията на клаузите на [[Ньойския договор]], с акта на [[Солунско споразумение|Солунското споразумение]] се създава възможност на училищното ръководство съвсем легално да подготвя кадри за всички родове войски без ограничения. Нещо повече – установява се практика наши юнкери да се обучават в чуждестранни висши военни учебни заведения, като се изпращат групи от юнкери летци, моряци и пехотинци в [[Италия]], [[Полша]], [[Унгария]], [[Германия]] и други страни.
 
Този период е белязан с най-големите превратни събития в историята на училището, свързани с настъпилите политически промени преди и след края на Втората световна война. Първото от тях е влизането на България в [[Тристранния пакт]] ([[1 март]] [[1941]] г.), при което още на 28 февруари юнкерите са изведени на полеви лагер, а кадетите са пуснати в безсрочен домашен отпуск. След 10-тина дни всички отново са върнати за занятия в училището. Второто важно събитие е смъртта на Цар [[Борис III]] на [[28 август]] [[1943]] г. и полагането на клетва пред неговия наследник Цар [[Симеон II]]. И третото е смяната на властта на [[9 септември]] [[1944]] г.
 
Една от целите на [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки]] през 1944 г. е и военното училище, което е силно засегнато от тях. За целта още преди това личния състав на училището е разсредоточен, съответно кадетите са изпратени за продължаване на обучението в гр. [[Шумен]]. В училището остават само юнкерите от 63-ти до 65-ти випуск, които спасяват училището от пожарите вследствие бомбардировките на 29 и 30 март 1944 г. След тази дата цялото училище е предислоцирано на лагер в гр. [[Банкя]] и прекарва там до 9 септември 1944 г., когато на власт в България идва [[Отечествения фронт]]. Настъпилите промени засягат и военното училище. Страната ни от съюзник на [[Германия]] застава на страната на [[Съветския съюз]] и се включва във военните действия срещу изтеглящите се от [[Гърция]] и [[Югославия]] германски войски.
 
=== Деветосептемврийски преврат и Народна република България ===
; Създаване на нови училища (1944 – 1958 г.)
След [[9 септември 1944]] г. настъпва коренна промяна както за [[Българската армия]], така и за военното образование в страната. Дошлото на власт [[Отечествен фронт|Отечествено-фронтовско правителство]] поема курс на революционно преустройство на военното училище от царско на Н.В. в социалистическо по модела на военните училища в [[Съветския съюз]]. Предвид включването на България във Втората световна война на страната на настъпващите войски на Съветския съюз и необходимостта от офицери за войската предсрочно са произведени 64-ти и 65-ти боен [[Драва|дравски]] випуск. За всички завършили военното училище до 1945 г. се въвежда названието „царски офицери“. По време на [[България във войната срещу Третия Райх|войната срещу Третия Райх]] в училището се формират курсове за обучение на доброволки в санитарно и свързочни дело, а от 15 октомври 1944 до 18 януари 1945 г. функционира курс за подготовка и преподготовка на офицери от партизанските отряди.<ref name="paf_cva" />
 
Идеята за патрон на училището да се приеме името на Апостола на свободата [[Васил Левски]] принадлежи на новоназначения началник на училището генерал-майор [[Христо Стойков (офицер)|Христо Стойков]], като същата се приема от министъра на войната генерал-лейтенант [[Дамян Велчев]] и на [[18 февруари]] [[1945]] г. със заповед № 45 военното училище започва да се назовава "Народно военно училище „Васил Левски“. С назначаването на заместник-началник на училището по политическата част се поставя началото на партизирането на българското офицерство.<ref>[http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2287 По заповед на ОФ: „Приобщаването“ на българската армия към армиите на Съветския съюз]</ref> С налагането на новата политика на комунистическата партия училището вече трябва да подготвя верни не само на народа, но и на партията офицерски кадри. След 1945 г. за повишаване на военно-теоретичната подготовка на офицерите, служили в т. нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]], във военното училище се организират 1-годишни курсове за бивши [[Партизанско движение в България|партизани]]. Много от тези курсисти впоследствие стават строителите на новата БНА, по-известните от които са: [[Кирил Косев]], [[Васил Зикулов]], [[Атанас Семерджиев]], [[Иван Врачев]], [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], [[Велко Палин]] и др.
== Бележки ==
<references />
 
== Източници ==
* {{Източник ПАФЦВА|1|196 – 197}}
 
== Външни препратки ==