Петър Семерджиев: Разлика между версии

Петър Семерджиев е роден на [[16 юли]] [[1917]] г. в град [[Ямбол]]. Като ученик е деен член на [[РМС]], зарадипоради което е изключен от Ямболската гимназиятагимназия през 1932 г. През 1935 г. прави постъпки и му е разрешено да продължи образованието си в гимназията в [[Сливен]]. Там е ръководител на ученическата организация на РМС.

След завършване на гимназията през 1938 г. постъпва като студент в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], а след това в [[Исторически факултет (Софийски университет)|Историко-филологическия факултет]]. Завършва Испанскаиспанска филология. Привлечен е за сътрудник на ЦК на РМС, където е натоварен от [[Титко Черноколев]] да създаде бюро за ръководство на ученическите организации в страната. От 1940 г. е член на [[БКП|БРП (к)]].

Участва в Съпротивителното движение по време на [[Втората световна война]]. През месец март 1941 г. е арестуван и интерниран в лагера [[Гонда вода (лагер)|„Гонда вода“]] край [[Асеновград]]. По това време в лагера са интернирани известните функционери на БРП (к) [[Владо Тричков]], [[Йонко Панов]], [[Борис Копчев]] и [[Петко Кунин]]. Преместен е в лагера [[Кръсто поле (лагер)|„Кръсто поле“]]. От ноември 1943 г. е секретар на Окръжнияокръжния комитет на БРП (к) в Сливен. От март 1944 г. е [[Партизанско движение в България|партизанин]] в сливенския [[Партизански отряд „Хаджи Димитър“|отряд „Хаджи Димитър“]]. Активен участник в установяване на властта на [[Отечествен фронт|„Отечествения фронт“]] в Сливен на [[9 септември 1944]] г.

Веднага след 9 септември е назначен за секретар в ОК на БКП (Сливен). През 1946 г. е привлечен на работа в апарата на [[Политбюро на ЦК на БКП|ЦК на БКП]]. През 1948 г. на V-я конгрес на БРП (к) става най-младиямладият [[Политбюро на ЦК на БКП|кандидат-член на ЦК на БРП (к)]].

През 1950 г. повъв връзка с [[процеса на Трайчо Костов]] е изключен от партията. След това е арестуван и подложен на мъчения в следствието на ДС.

Изолиран е в единична килия във Варненския затвор в отделението за осъденитеосъдени на смърт. По-късно е преместен в затвора в [[Шумен]], откъдето с група осъдени комунисти са изпратени в [[Белене (концлагер)|лагера в Белене]].

През 1957 г. делото срещу Петър Семерджиев е преразгледано от [[Върховен съд|Върховния съд]] на [[НРБ]] и е анулирано, като материалите са унищожени. След 1964 г. напуска „Фотоиздат“. Стенографира и пише на машина трудовете на съпругата си [[Ема Герон]] (професор по спортна психология във „[[НСА|ВИФ Г. Димитров]]“).

=== ЕмигрантЕмиграция ===

На 15 юни 1973 г. получава разрешение да придружи съпругата си на конгрес на Международния съюз по психология на спорта в [[Испания]], където тя е избрана за зам.-председател. Още преди тръгването си те решават да не се връщат, решение, което не споделят дори със сина имси, който остава в [[България]]. От Испания емигрират в [[Израел]], където съпругата му има роднини.

Едни от първите разкрития, които прави по западните радиостанции са свързани с биографията и ролята на [[Георги Димитров]] в [[БКП]] и комунистическото движение, които влизат в книгата му „Георги Димитров – мит и действителност“. Това веднага го превръща в един от най-изявените противници на комунистическата властвластта в [[НРБ]] и мерките срещу него не закъсняват. Срещу Петър Семерджиев и съпругата му Ема Герон е впрегната машината на Държавна сигурност. Лишен е от права и имуществото му е конфискувано. През май 1975 г. Софийският градски съд му издава задочна присъда от 10 години затвор за отказа му да се завърне в страната и за поставяне „в услуга на чужда организация – [[Свободна Европа|радио „Свободна Европа“]], за да ѝ служи във вреда на [[НРБ]]“.

През 80-те години Петър Семерджиев редовно излъчва спомени за исторически събития в предаванията на Българската редакция на [[БиБиСи]] – Лондон.