Разлика между версии на „Райко Жинзифов“

482 байта изтрити ,  преди 2 години
{{Личност; форматиране: 2x тире-числа, тире (ползвайки Advisor)
({{Личност; форматиране: 2x тире-числа, тире (ползвайки Advisor))
{{Личност
{{писател
| име категория = Райко Жинзифовписател
| снимка описание = Raykoбългарски Zhinzifov.jpgпоет
| роден-място на раждане = [[Велес]], [[Османска империя]]
| описание =
| починал-място на смърт = [[Москва]], [[Русия]]
| псевдоним =
| описаниевложки =
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1839|02|15|1|1|1}}
{{Личност/Писател
| място на раждане = [[Велес]], [[Османска империя]]
| категория = писател
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|1877|02|15|1839|1|1|1}}
| период = 1862 – 1877
| място на смърт = [[Москва]], [[Русия]]
| работил жанрове = [[поезия]]
}} }}
| националност = [[българи]]н
| период =
| жанрове = [[поезия]]
| теми =
| направление =
| дебют =
| повлиян =
| повлиял =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
}}
 
'''Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов''' е виден [[българи|български]] [[поет]] от Българското възраждане.
 
== Биография ==
Жинзифов е роден през 1839 г. във [[Велес]] (тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Северна Македония]]) с името '''Ксенофонт Дзиндзифи''', което по-късно българизира по настояване на [[Димитър Миладинов]] и [[Георги Раковски]]. Според [[Кузман Шапкарев]] баща му е от [[цинцари|цинцарски]] произход - – факт, който се отрича от Жинзифови.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_bm_2a.htm Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399.] Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.</ref> Отначало учи гръцки език в [[Прилеп (град)|Прилеп]], в училището на баща си [[Иван Жинзифов]], родом от [[Битоля]]. Eдновременно с това успява да изучи и български език при учителя [[Никола Тонджоров]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/Rajko/rajko.html Райко Жинзифов (1839 – 1877)]</ref> През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в [[Кукуш]].
 
[[Файл:Rayko Zhinzifov2.JPG|мини|200п|вляво|Райко Жинзифов.]]
* „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.;
* „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863;
* „До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21–221 – 2;
* поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в [[Браила]], 1870 г.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 244.</ref>