Икономически и паричен съюз на Европейския съюз: Разлика между версии

[[Файл:Europäische_Wirtschafts-_und_Währungsunion.svg|мини|400x400пкс| Икономически и паричен съюз (ИПС) {{Легенда|#003399|MembersЧленове ofна the EurozoneЕврозоната}}{{Легенда|#e8984d|ERMСтрани-II-memberчленки withс optопция за неучастие в ERM-outII (DenmarkДания)}}{{Легенда|#c34f4f|EUСтрани-memberчленки withс optопция за неучастие в ERM-outII (UnitedОбединено Kingdomкралство)}}{{Легенда|#704c4c|TheОстаналите restстрани-членки ofна the EU-membersЕС}}]]

'''Икономическият и паричен съюз''' ('''ИПС''' ) <ref>ECB webpage on [http://www.ecb.int/ecb/history/emu/html/index.en.html Economic and Monetary Union]</ref> е общо название за група политики, насочени към сближаване на икономиките на [[Държава членка на Европейския съюз|държавите-членки на Европейския съюз]] . ИПС е създаден през 1992 г. и включва координация на икономическите и фискалните политики, обща [[парична политика]] и обща [[валута]] — – [[еврото]]. В рамките на ИПС единната парична политика се определя от [[Европейската централна банка]] и се допълва от хармонизирани фискални политики и координирани икономически политики, които обхващат 19-те държави от [[Еврозона|еврозоната]], както и държавите от [[Европейски съюз|Европейския съюз]] извън еврозоната.

ИПС включва три етапа, като всеки етап се състои от прогресивно нарастваща икономическа интеграция. Едва когато държавата достигне третия етап, на нея и се разрешава да приеме еврото като официална валута. В този смисъл, третият етап на сближаване е до голяма степен синоним на участие в еврозоната. Наборът от изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да може една страна да се присъедини към еврозоната, се нарича конвергенция на еврото. Важен елемент е участието в рамките на минимум две години в Европейския валутен механизъм („ERM &nbsp; II ”), в която валутите на страните-кандидатки демонстрират икономическо сближаване, като поддържат отклонение в определени граници от целевия си обменен курс спрямо еврото.

Деветнадесет държави-членки на ЕС, включително последната [[Литва]], са в третия етап и са приели еврото като своя валута. Всички нови държави-членки на ЕС трябва да се ангажират да участват в третия етап в договорите си за присъединяване. Само Дания и Обединеното кралство, чието членство в ЕС предхожда въвеждането на еврото, имат юридически дефинирани опции за [[Право на неучастие в правото на Европейския съюз|право за неучастие]] в Договорите на ЕС, които им предоставят освобождаване от това задължение. Останалите седем държави извън еврозоната са задължени да влязат в третия етап, след като изпълнят всички критерии за конвергенция.