Трансоксиана: Разлика между версии

'''Трансоксиана''' е(също древното'''Маверана́хр''' име({{lang|ar|ما وراء النهر}}), използвано'''Фарару́д''' за({{lang|fa|فرارود‎}}) частили от'''Парару́д''' ({{lang|fa|پرارود}})) е [[историко-географска област]] в [[Централна Азия]], съответсващасъответстваща приблизително на съвременен [[Узбекистан]], [[Таджикистан]], южен [[Киргизстан]] и югозападен [[Казахстан]]. Географски тя е областта между реките [[Амударя]] ({{lang|grc|Ώξος}}, ''Оксос'') и [[Сърдаря]].<ref>Encyclopædia Britannica online</ref> КогатоЕвропейците сеизползват използваимето в настоящето, то обикновено предполага, че се говорикато заподразбират областта по времето преди около 8VIII век, въпреки че терминътима продължавазападни даисторици, секоито употребявапродължават средда западниго историци заупотребяват няколко века след това. Областта е една от [[сатрап]]иите на персийската [[Ахеменидска династия]] под името [[Согдиана]]. В персийския [[епос]] [[Шахнаме]], написан от поетана [[Фирдоуси]], Трансоксиана е домът на иранските номадски племена, иа река ОксусОксос е границата между Иран и [[Туран]].

Областта е една от [[сатрап]]иите на персийската [[Ахеменидска династия]] под името [[Согдиана]]. Трансоксиана обаче е на [[латински]] и буквално означава "отвъд„отвъд река Оксус"Оксус“, гръцкото име за [[Амударя]], което описва областта перфектно от гледна точка на гърците и римляните. ОбласттаНа [[староперсийски език]] областта се нарича ''прдри'' и ''Фараа-руд'' на [[средноперсийски]],<ref>[http://www.noormags.com/view/fa/articlepage/198635 "ضرورت‏ها و هدف‏های‏ ترویج فرهنگ ایرانی در عهد سامانیان"]. (inна Persianперсийски) ''رشد آموزش تاریخ'' (زمستان ۱۳۸۴): ش. ۲۱. ص. ۳۱.</ref>, като второто означава "това„това, което е отвъд реката"реката“. След [[Арабско-ислямски завоевания|нашествието на арабите]] те я наричат ''ма вара' ан-нахр'', което е превод на средноперсийскоперсийското име и, има същото значение и е алтернативно име за страната,предавано алтернативно предавано като ''МавараннахрМаваранахр''.

Името '''Трансоксиана''' се вписва в западнотостава съзнаниеизвестна с подвизите на [[Александър Велики]], който довежда гръцка култура в региона със завоеванието си през 4-тиIV в.век пр.н.е. ТрансоксианаТя е най-североизточната точка на [[елинизъм|елинистичната култура]] и всъщност поддържа хибридна гръцка/индийска/персийска/китайска култура, нареченанаричана сериндийска до арабското нашествие. По време на [[Сасанидска империя|Сасанидската империя]], тяобластта често се нарича [[Согдиана]], провинциално име, взето от [[Ахеменидска империя|Ахеменидската империя]] и използвано за различаването ѝ от близкаблизката [[Бактрия]].

Китайският изследовател [[Джан Циен]], който посещава съседните страни [[Бактрия]] и, [[Партско царство|Партия]], както и Трансоксиана през 126 г. пр.н.е., прави първото известно китайско описание на областта. Джан Циен ясно идентифицира Партия като напреднала градска цивилизация, която отглежда зърно и грозде, сече сребърни монети и произвежда кожени изделия.<ref>[http://www.megalithic.co.uk/article.php?sid=18006 ''Silk Road, North China'', C. Michael Hogan, The Megalithic Portal, ed. A. Burnham (2007)]</ref> Тя се управлява последователно от [[селевкидиСелевкиди]]те, [[Гръко-бактрийско царство|Гръко-бактрийското царство]], [[Партска империя|Партската империя]] и [[Кушанска империя|Кушшанската империя]] преди сасанидскотоСасанидското управление.

В [[сасаниди|сасанидскиСасанидски]] времена, регионът става голям културен и научен център поради ефективната кралскацентрална власт и богатството, черпено от [[Северен път на коприната|Северния път на коприната]]. Сасанидското управление е прекъснато от [[ефталити|ефталитското]] нашествие в края на 5V век и не се връща отново при сасанидитеСасанидите допрез 565 г. МногоСлед [[арабско завоюване на Персия|арабското завоюване на Персия]] много персийски благородници и земевладелци избягваттърсят спасение в тази област след мюсюлманското нашествие.

Големите градове и културни центрове на Трансоксиана са [[Самарканд]] и [[Бухара]]. И двата са в южната част на Трансоксиана. Повечето от територията на областта е със сухи, но плодородни равнини. И двата града остават центрове на персийската култура и цивилизация след [[арабско завоюване на Персия|арабското завоюване на Персия]] и играят ключова роля във възраждането на персийската култура и установяването на [[саманидиСаманиди|саманидскатаСаманидската династия]].

ЧастМежду 706 и 715 г. част от областта е завзета от арабите под предводителството на [[Кутайба ибн Муслим]] между 706 и 715 г. и се държи хлабаво от [[Омаяди]]те от 715 до 738 г. Завладяването е консолидирано от [[Наср ибн Сайяр]] между 738 и 740 г. и е продължено под контрола на умаядитеОмаядите до 750 г., когато е сменено от [[Абасиди]]те. Династия [[Тан]] също контролира източната част на областта до около същото време, когато става гражданска война.

[[Чингис хан]] нахлува в Трансоксиана през 1219 г. по време на завладяването на [[Хорезъм]]. Преди смъртта му през 1227 г., той предава земите на Западна Централна Азия на втория си син [[Чагатай хан|Чагатай]] и областта става известна като [[Чагатайско ханство]]. През 1369 г. [[Тимур]] от етническата група [[барласи]] става фактически владетел, макар да поддържа церемониалната власт на династията на Чагатай хан и прави [[Самарканд]] столица на бъдещата си империя. Трансоксиана е в разцвет през средата на 14XIV век.<ref>[http://www.ucalgary.ca/applied_history/tutor/islam/mongols/timurid.html The Timurid Empire]</ref>