Като студент активно сътрудничи в печата под различни псевдоними: Федя Кръстев, Овесянко, Адажио Чубрак, Виктория Планинска, Елха Никитина. Впоследствие започва да подписва творбите си е името Богдан Овесянин. с който псевдоним остава в историята на българската литература. Сътрудничи на вестниците: „Литературен подем“, „Студентска„[[Студентска трибуна“трибуна]]“, „РАФ“, „Вестник„[[Вестник за Жената“жената]]“, „Литературни новини“, „Литературен час“, „Жупел“, „Стожер“„[[Стожер (1937)|Стожер]]“, „Нов„[[Нов живот (вестник)|Нов Живот“живот]]“, „Гребец“, на списанията: „Народна просвета“, „Звезда", „Художествено творчество“, „Преглед“ както и на детски вестници и много списания.Скато много обич и със съзнанието„Барабанче“, че върши нещо твърде отговорно, Богдан Овесянин пише за децата в„[[Светулка (списание „Барабанче“, „Светулка“)|Светулка]]“, „Детски свят“, „Славейче“„[[Славейче (списание)|Славейче]]“ и други където са поместени много негови стихове и приказки. <ref>{{Цитат уеб| http://www.strelcha.bg/news.php?extend.692 | заглавие= Първа национална литературна награда „Богдан Овесянин“ |достъп_дата = 9 октомври 2016 | дата = 6 октомври 2014, раздел: Новини |труд= Николай Иванов |издател= публикувано от strelcha.bg |език= bg }}</ref>
В началото на 1930 година Богдан Овесянин е приет в [[Комсомола]], а в края на същата година го приемат и в [[БКП]].
