Диарбекир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 33:
== История ==
Исторически този древен град е основан като Амида или '''Амед'''. В IV в., по заповед на Констанций II са издигнати градски [[крепостни стени]] от [[базалт]]ов камък. През 359 г. Амид е завладян от персийския шах Шапур. Впоследствие[[Юстиниан I]] си връща града и провежда допълнителни фортификационни работи. След това византийците отново са изместени от иранците. През 640 г. градът е завоюван от арабското племе Бекир (или Бекр) и името му е променено на Диарбекир. Диарбекир е спирка от Пътя на коприната. През 958 г. византийците си връщат контрола над града. В 1001 г. Диарбекир става резиденция на кюрдската династия Мерваниди. През 1085 г. преминава в туркменски ръце. В 1534 година Диарбекир е завоюван от султан [[Сюлейман I|Сюлейман Великолепни]] и влиза в състава на [[Османската империя]]. Византийската крепост получава названието Ич-кале.
[[Файл:Sur,_Diyarbakır.svg|мини|260п| Районът Сур е заобиколен от градски стени. Източната половина на заградения град, изобразен тук, беше срината през 2015 – 2016 г. по време на кюрдско-турския конфликт. През 2017 г. е разрушена западната половина.]]▼
[[Файл:Matrakci_Diyarbekir.jpg
През 1847 година, избухва кюрдско въстание, оглавено от Бедрхан-бей, но е потушено. Диарбекир става център на провинция Кюрдистан, населена предимно с арменци (съществуват 7 арменски училища). В 1864 г. провинция Кюрдистан е преименувана на [[Диарбекир (вилает)|провинция Диарбекир]]. В XIX-XX век османските власти често заточват в Диарбекир дейци на българското и македонското национално-освободително движение (в т. ч. над 300 члена на [[ВМОРО]]).
В хода на [[Арменски кланета (1894 – 1896)|първия погром над арменците]] на 1 – 3 ноември 1895 г. при султан [[Абдул Хамид II]], турците извършват в града масово клане на арменци и асирийци<ref>{{cite book|last=Gunter|first=Michael|title=The Kurdish Predicament in Iraq: A Political Analysis|pages=8|url=https://books.google.com/books?id=fToRZfDdt4IC&pg=PA8&lpg=PA8&dq=diyarbakir+armenians+1895&source=bl&ots=-CwIEwEty7&sig=HDNlRoFdHgyr3KTgaNTFXnK7xq4&hl=en&sa=X&ei=0vRRUOPSHIj40gHQ5oCIAQ&ved=0CEAQ6AEwAw#v=onepage&q=diyarbakir%20armenians%201895&f=false}}</ref>. Загиват 3000 души, ранени са 1500. До основи са разрушени две крайградски арменски села.
Към 1915 година в града и околните села живеят 296 000 души, от които 105 000 арменци (35,5 %)<ref name="autogenerated2">{{cite book|last=Dumper|first=Michael|title=Cities of The Middle East and North Africa: A Historical Encyclopedia|pages=130|url=https://books.google.com/books?id=3SapTk5iGDkC&pg=PA130&lpg=PA130&dq=diyarbakir+armenians+1895&source=bl&ots=8sXKc2Wc5p&sig=0WLIwdNhekhfZjD71t5BAy_6pkI&hl=en&sa=X&ei=0vRRUOPSHIj40gHQ5oCIAQ&ved=0CDIQ6AEwAQ#v=onepage&q=diyarbakir%20armenians%201895&f=false}}</ref>), 55 000 кюрди (18,6 %), 45 000 турци (15,2 %) и 91 000 (30,7 %) други народи ([[асирийци]], [[араби]], [[черкези]] и т. н.) Християните съставляват над 50 % от населението на града. Поради организирания от турските власти [[арменски геноцид]] (ръководен от министъра на вътрешните работи [[Мехмед Талат паша]]) цялото християнско население е избито или депортирано<ref name=autogenerated2 />.
През 20 век [[Турски Кюрдистан]] става арена на продължителен конфликт с различна интензивност, стигащ до [[партизанска война]] между турските въоръжени сили и терористичната кюрдска организация на Кюрдската работническа партия [[ПКК]]. [[Кемалисти]]те установяват контрол над Диарбекир през 1923 година. В 1937 г. [[Ататюрк]] лично посещава града след поредния конфликт с местните кюрди и се разпорежда името на града да стане Диарбакър (от турската дума „bakır“ – „мед“).
В 1966 г. в Диарбекир е основан филиал на Анкарския университет, превърнал се през 1973 г. в независимия университет Тигрис.
▲[[Файл:Sur,_Diyarbakır.svg|мини|260п| Районът Сур е заобиколен от градски стени. Източната половина на заградения град, изобразен тук,
В периода 1981 – 2002 години е закрит град поради бойните действия между турските въоръжени сили и отряди на ПКК.
== Личности ==
;Родени в Диарбекир
| |||