Велики Селджук: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 10:
Прародител на династията на селджуците е военачалникът [[Селджук (военачалник)|Селджук бег]], за когото се смята, че е служил в [[Хазарски каганат|хазарската]] армия и под чието предводителство около 950 г. селджуците се преселват в [[Хорезъм]], близо до град Йенд, където приемат [[ислям]]а. <ref>Wink, Andre, ''[https://books.google.com/books?id=U7Q3AAAAIAAJ&printsec=frontcover&source=gbs_navlinks_s#v=onepage&q=&f=false Al Hind the Making of the Indo Islamic World],'' Brill Academic Publishers, Jan 1, 1996, pg.9</ref>, вероятно под влиянието на суфийски мисионери в началото на XI век.
== Установяване ==
Първоначално селджуците са съюзници на [[Перси|персийските]] [[Саманиди]] срещу [[Караханиди]]те. Саманидите губят битката за [[Трансоксиана]] (992 – 999 г.). След започналия възход на Газневидите селджуците се включват в борбите за власт и през 1040 побеждават Газневидския султан и се провъзгласяват за владетели на Хорасан. Под предводителството на третия владетел от династията [[Тогрул I]] (също наричащ себе си [[султан]]) завладяват западен Иран и превземат [[Багдад]] (1055). Те бръзо изтласкват Буидите от останалата територия под тяхна власт и започват да окупират Сирия където обаче среща съпротива от страна на византийците. През 1071 селджукската армия на Алп-Арслан печели [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] срещу [[Византийска империя|Византийската империя]]<ref name="brit_Selj">{{Цитат уеб | заглавие = Seljuq | автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]] | дата = | достъп_дата = 9 октомври 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/topic/Seljuq
| език = en | цитат = }}</ref> и завладява по-голямата част от Анадола. == Източници ==
| |||