Велики Селджук: Разлика между версии

Селджук бег дава името си както на империята, така и на [[Селджук (династия)|династията]]. Селджуците обединяват раздробения политически пейзаж на източния ислямски свят и изиграват ключова роля в [[Първи кръстоносен поход|първия]] и [[Втори кръстоносен поход|втория]] кръстоносни походи. Те са силно повлияни от [[Персия]]<ref name="EI">''Encyclopaedia Iranica'', [http://www.iranicaonline.org/articles/sahrbanu Šahrbānu], Online Edition: „... трябва да се има предвид, че не-персийски династии като [[Газневиди]]те, селджуците и [[Илханат|илханидите]] бързо възприемат [[Персийски език|персийския език]] и предпочитат да свързват произхода си с древните персийски царе, отколкото с тюркски предци или ислямски светци“</ref> в културата <ref>C.E. Bosworth, „Turkmen Expansion towards the west“ in ''UNESCO History of Humanity'', Volume IV, „From the Seventh to the Sixteenth Century“, UNESCO Publishing / Routledge, p. 391: „Докато арабският език запазва водещата си роля в правото, теологията и науката, културата в двора на султана и светската литература попадат под силно персийско влияние; това се вижда от бързото възприемане на персийски имена от селджукските владетели (Qubād, Kay Khusraw andи so onт.н.) и налагането на персийския като литературен език. Процесът на персианизиранеПрез XIII век, когато в Кония живеят двама изтъкнати представители на [[Златен век на исляма|Златния век на исляма]], бежанци от монголските нашествия – Бах-ал Дин Валад (Bahā' al-Dīn Walad) и неговият син [[Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми]], чието произведение „Маснави-е Манави“ („Духовни стихове“), написано в Кония, се причислява към класическата персийска литература.“</ref> и езика<ref name="EI"/>, и играят важна роля в развитието на тюрко-персийската традиция (персийска култура, развивана под покровителството на тюркски владетели) <ref>Daniel Pipes: „The Event of Our Era: Former Soviet Muslim Republics Change the Middle East“ in Michael Mandelbaum, „Central Asia and the World: Kazakhstan, Uzbekistan, Tajikistan, Kyrgyzstan, Turkemenistan and the World“, Council on Foreign Relations, p. 79. Цитат: „Накратко, тюрко-персийската традиция означава персийска култура, развивана под покровителството на тюркски владетели.“</ref> като дори изнасят персийската култура в Анадола. <ref>Grousset, Rene, ''The Empire of the Steppes'', (Rutgers University Press, 1991), 574.</ref> <ref>Bingham, Woodbridge, Hilary Conroy and Frank William Iklé, ''History of Asia'', Vol.1, (Allyn and Bacon, 1964), 98.</ref> Заселването на тюркски племена в северозападните периферни райони на империята със стратегическата цел да отблъскват нашествията на съседните държави, води до прогресивна тюркизация на тези области. <ref>''An Introduction to the History of the Turkic Peoples'' (Peter B. Golden. Otto Harrasowitz, 1992). pg 386</ref>

Първоначално селджуците са съюзници на [[Перси|персийските]] [[Саманиди]] срещу [[Караханиди]]те. Саманидите губят битката за [[Трансоксиана]] (992 – 999 г.). След започналия възход на [[Газневиди]]те селджуците се включват в борбите за власт и през 1040 побеждават Газневидския султан и се провъзгласяват за владетели на Хорасан. Под предводителството на третия владетел от династията [[Тогрул I]] (също наричащ себе си [[султан]]) завладяват западен Иран и превземат [[Багдад]] (1055). Те бръзо изтласкват [[Буиди]]те от останалата територия под тяхна власт и започват да окупират Сирия където обаче срещат [[Византийско-селджукски конфликти|съпротива от страна на византийците]]. През 1071 селджукската армия на Алп-Арслан печели [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] срещу [[Византийска империя|Византийската империя]]<ref name="brit_SeljEB">{{Цитат уеб | заглавие = Seljuq | автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]] | дата = | достъп_дата = 915 октомври 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/topic/Seljuq | език = en | цитат = }}</ref> и завладява по-голямата част от Анадола. Селджукската армия измества [[Фатимиди]]те в Сирия, но Мала Азия се озовава в ръцете на различни мюсюлмански племена, обособени като независими емирства, но едно от тях – [[Османска империя|османците]] – в крайна сметка ще надделее над останалите.