Евлоги Георгиев: Разлика между версии

Роден е на [[3 октомври]] [[1819]] г. в [[Карлово]]. Учи при [[Райно Попович]] в родния си град, а след това в [[Пловдив]], като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През [[1837]] г. заминава за [[Галац]], където двамата братя на майка му – Христо Пулиев и Никола Пулиев – имат фирма за търговия с ориз. На 1 март 1839 г. тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола – 50 000, а Евлоги – 27 000. Скоро в Галац пристига и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма „Теолого“ в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. В 1852 г. равносметката на съдружниците е: Хр. Пулиев – 445 386 гроша, Н. Пулиев – 222 482, Ев. и Хр. Георгиеви – 613 671, Стефан Василев – 42 390, Иван Пулиев – 30 785. Братята откриват и тайните на банкерството – следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкови операции. Ако сравним капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000) и 1878 г. (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти. При смъртта на Евлоги състоянието му е 23 милиона. <ref>[http://www.segabg.com/article.php?issueid=2052&sectionid=8&id=0001501 в. Сега]</ref>

Завещанието на Евлоги Георгиев<ref> За текста на завещанието виж {{cite book|last=|first= |chapter = |title= Наследството на Евлогий Георгиев. Писмен отговор с документи. Консултации на г.г. д-р И. Фаденхехт, Марсел Планиол и Андре Вайс |publisher= Печатница на П.М. Безайтов |location= София |year= 1907 | page = 9 – 16 |url=https://archive.org/stream/nasliedstvotonae00fade#page/n11/mode/2up |accessdate= 16 юни 2017}}</ref> е отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през [[1897]] г., в Илфовския окръжен съд в [[Букурещ]]. Близките му, особено наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, става ясно, че Евлоги Георгиев дарява:

Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев (сменил малкото си име на Горан) оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 г. умира, но делата продължават синовете Богдан, Христо и Драган и дъщеря му Елисавета Караминкова. Процесът се политизира. Министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев. На [[2 март]] [[1907]] г. министърът на финансите [[Лазар Паяков]] внася друг иск за 16 000 000 лева. Тези пари Евлоги Георгиев уж обещал за освободителната борба в Македония, които пък от своя страна наследникът присвоил. Според финансовия министър обаче те принадлежали на България.

Съдебният процес забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. През 1896 г. той е дарил 800 хил. лв. и място от 10,5 дка на улиците „Дондуков“ и „Цариградско шосе“. Желанието му било училището да се казва „Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“.

През [[1911]] г. се решава с парите, които вече са станали над 13 млн., да се строи и университет, и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в [[Карлово]]. Това противоречи на волята на дарителя, решава обаче Народното събрание през [[1915]] г.

Едва през [[1934]] г. от създадения от Евлоги Георгиев фонд най-напред е построен днешният ректорат на Софийски университет, а след това се построяват и другите 2 крила. Пред парадния му вход стоят скулптурите на двамата братя, дело на Кирил Шиваров.