Евлоги Георгиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 28:
== Биография ==
Роден е на
[[Христо Ботев]] е роднина с братя Георгиеви по майчина линия, но въпреки всички трудности по време на живота му в Румъния не се обръща към тях за финансова помощ.
Ред 54:
=== Завещание ===
Завещанието на Евлоги Георгиев<ref> За текста на завещанието виж {{cite book|last=|first= |chapter = |title= Наследството на Евлогий Георгиев. Писмен отговор с документи. Консултации на г.г. д-р И. Фаденхехт, Марсел Планиол и Андре Вайс |publisher= Печатница на П.М. Безайтов |location= София |year= 1907 | page = 9 – 16 |url=https://archive.org/stream/nasliedstvotonae00fade#page/n11/mode/2up |accessdate= 16 юни 2017}}</ref> е отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през
* На българската черква в Букурещ 20 000 лева.
* "Да се поддържа училището „Кирил и Методий“ – 200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“
Ред 71:
=== Оспорване ===
Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев (сменил малкото си име на Горан) оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 г. умира, но делата продължават синовете Богдан, Христо и Драган и дъщеря му Елисавета Караминкова. Процесът се политизира. Министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев. На
Правителството, в което петима министри са юристи – Гудев, Генадиев, Панайодов, Станчев и Апостолов, завежда дело. Ответник е [[Иван Евстратиев Гешов]]. Макар да е страна в спора, министър-председателят Д. Петков запазва умереност: „Правителството няма да спечели пари и чест в това дело.“ То губи процеса въпреки разпита на многобройни свидетели. Според свидетеля Н. Бакърджиев още приживе Евлоги Георгиев казал: „Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми.“ Не успява и българското правителство.
Ред 77:
Консултанти на Иван Евстратиев Гешов са професорите по гражданско право в Парижкия университет [[Марсел Планиол]] и [[Андре Вайс]]<ref>{{cite book|last=|first= |chapter = |title= Наследството на Евлогий Георгиев. Писмен отговор с документи. Консултации на г.г. д-р И. Фаденхехт, Марсел Планиол и Андре Вайс |publisher= Печатница на П.М. Безайтов |location= София |year= 1907 | page = |url=https://archive.org/stream/nasliedstvotonae00fade#page/n11/mode/2up |accessdate= 16 юни 2017}}</ref>. Те се произнасят: „Как е възможна подобна лудост от едно правителство?“
Съдебният процес забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. През 1896 г. той е дарил 800 хил. лв. и място от 10,5 дка на улиците „Дондуков“ и „Цариградско шосе“. Желанието му било училището да се казва „Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“.
=== Решение на съда ===
През
Едва през
== Бележки ==
|