Евлоги Георгиев

български предприемач

Евлоги Георгиев Недев е български предприемач, смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на XIX век.

Евлоги Георгиев
български предприемач
Роден
Починал
5 юли 1897 г. (77 г.)
ПогребанБукурещ, Румъния
НационалностОсманска империя Османска империя
Русия Русия
Политика
Убежденияконсерватор
Депутат
I ОНС   II ВНС   VIII ОНС   
Семейство
Братя/сестриХристо Георгиев
Евлоги Георгиев в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Прекарва по-голямата част от живота си (60 г.) в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя български народ. Брат на Христо Георгиев.

Биография

редактиране
 
Писмо от Евлогий Георгиев до екзарх Йосиф за отпускане на финансови средства за издръжка на българското училище „Д-р Петър Берон“ в Одрин, Букурещ, 10 януари 1889 г.

Роден е на 3 октомври 1819 г. в Карлово. Учи при Райно Попович в родния си град, а след това в Пловдив, като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 г. заминава за Галац, където двамата братя на майка му – Христо Пулиев и Никола Пулиев – имат фирма за търговия с ориз. На 1 март 1839 г. тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола – 50 000, а Евлоги – 27 000. Скоро в Галац пристига и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма „Теолого“ в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. В 1852 г. равносметката на съдружниците е: Хр. Пулиев – 445 386 гроша, Н. Пулиев – 222 482, Ев. и Хр. Георгиеви – 613 671, Стефан Василев – 42 390, Иван Пулиев – 30 785. Братята откриват и тайните на банкерството – следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкови операции. Ако сравним капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000) и 1878 г. (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти. При смъртта на Евлоги състоянието му е 23 милиона.[1]

Христо Ботев е роднина с братя Георгиеви по майчина линия, но въпреки всички трудности по време на живота му в Румъния не се обръща към тях за финансова помощ.

След Освобождението

редактиране

Избран е за депутат в I обикновено народно събрание (есента на 1879 г.). Стефан Стамболов оспорва избора имайки предвид гражданството на Е. Георгиев, но събранието не предприема някакво решение за касиране.[2]

През 1880 година Евлоги Георгиев е избран за депутат във II обикновено народно събрание, но изборът му този път е касиран предвид неговото руско гражданство.[3]

Избран за депутат от Консервативната партия във II ВНС през 1881 г. Изборите тогава протичат под натиска на правителството съпроводени с масови репресии и частично военно положение. Не е имало оспорване на изборните резултати. [4]

Част от архивите му се съхраняват във фонд №7 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[5]

Благотворителност

редактиране
 
Бронзови фигури на братя Христо и Евлоги Георгиеви на входа на СУ.
 
Гробницата на братя Христо и Евлоги Георгиеви в гробището Белу, Букурещ.

Той и брат му Христо Георгиев участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са:

  • на болницата в Галац – 100 000 лв.
  • на университета „Карол I“ – 200 000 лв.
  • на Българско девическо училище в Солун – 50 000 лв.[6]
  • на Българска болница в Цариград – 120 000 лв.

Евлоги Георгиев построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лв.

Венец на филантропската му дейност е сградата на Софийския университет. Откритото през 1888 г. първо и единствено Висше училище в Княжеството се нуждае от собствен дом. През 1896 г. той подарява на българската държава 800 хил. лв. за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 m2 в центъра на София (на стойност 200 хил. лв.).

С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово.

Евлоги и Христо Георгиеви са погребани в гробището Белу в Букурещ, Румъния, а гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава.

Завещание

редактиране

Завещанието на Евлоги Георгиев[7] е отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през 1897 г., в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Близките му, особено наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, става ясно, че Евлоги Георгиев дарява:

  • На българската черква в Букурещ 20 000 лева.
  • „Да се поддържа училището „Кирил и Методий“ – 200 000 лева са предназначени за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“
  • На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
  • 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
  • 20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.
  • За приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците.
  • Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община.
  • На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
  • Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
  • На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.
  • За универсален изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев е определен Иван Евстратиев Гешов.

В завещанието си той пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“.[3] С прагматизма на делови човек той знае, че просперитетът на българското общество е немислим без висше училище, в което да се преподават предмети „преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията“. За тази цел той дава 6 млн. лв. от цялото му състояние и с дохода от тях да се основе и поддържа такова училище.

Оспорване

редактиране

Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев (сменил малкото си име на Горан) оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 г. умира, но делата продължават синовете Богдан, Христо и Драган и дъщеря му Елисавета Караминкова. Процесът се политизира. Министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев. На 2 март 1907 г. министърът на финансите Лазар Паяков внася друг иск за 16 000 000 лева. Тези пари Евлоги Георгиев уж обещал за освободителната борба в Македония, които от своя страна наследникът присвоил. Според финансовия министър обаче те принадлежали на България.

Правителството, в което петима министри са юристи – Гудев, Генадиев, Панайодов, Станчев и Апостолов, завежда дело. Ответник е Иван Евстратиев Гешов. Макар да е страна в спора, министър-председателят Д. Петков запазва умереност: „Правителството няма да спечели пари и чест в това дело.“ То губи процеса въпреки разпита на многобройни свидетели. Според свидетеля Н. Бакърджиев още приживе Евлоги Георгиев казал: „Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми.“ Не успява и българското правителство.

Консултанти на Иван Евстратиев Гешов са професорите по гражданско право в Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Вайс.[8] Те се произнасят: „Как е възможна подобна лудост от едно правителство?“

Съдебният процес забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. През 1896 г. той е дарил 800 хил. лв. и място от 10,5 дка на улиците „Дондуков“ и „Цариградско шосе“. Желанието му било училището да се казва „Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“.

Решение на съда

редактиране

През 1911 г. се решава с парите, които вече са станали над 13 млн., да се строи и университет, и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово. Това противоречи на волята на дарителя, решава обаче Народното събрание през 1915 г.

Едва през 1934 г. от създадения от Евлоги Георгиев фонд най-напред е построен днешният ректорат на Софийския университет, а след това се построяват и другите 2 крила. Пред парадния му вход стоят скулптурите на двамата братя, дело на Кирил Шиваров.

На Евлоги Георгиев и неговия брат е наречен булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“ в София (Карта).

  1. Григор Николов, Христо - полузабравеният брат на Евлоги Георгиев, в. Сега, 10 декември 2005 г.
  2. Проф. д.и.н. Палангурски, Милко. Първото народно събрание – избори, конституиране и състав (pdf) // Исторически преглед 2 / 2023. Институт за исторически изследвания при БАН, 2023. с. 61. Архивиран от оригинала на 2024-05-11.
  3. а б Гешов, Иван Ев. Спомени из години на борби и победи. София, Синева, 2008. ISBN 978-954-9983-74-6. с. 76 – 77.
  4. Стоянов, Захари. Превратът. София, Български писател, 1994. ISBN 9544430822.
  5. Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
  6. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 143.
  7. За текста на завещанието виж Наследството на Евлогий Георгиев. Писмен отговор с документи. Консултации на г.г. д-р И. Фаденхехт, Марсел Планиол и Андре Вайс. София, Печатница на П.М. Безайтов, 1907. с. 9 – 16. Посетен на 16 юни 2017.
  8. Наследството на Евлогий Георгиев. Писмен отговор с документи. Консултации на г.г. д-р И. Фаденхехт, Марсел Планиол и Андре Вайс. София, Печатница на П.М. Безайтов, 1907. Посетен на 16 юни 2017.

Източници

редактиране