Яко Молхов (офицер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Управление „Научно-техническо осигуряване на отбраната“ |
|||
Ред 15:
Роден е на 12 август 1926 г. в село [[Каменица (квартал на Велинград)|Каменица]], днес част от [[Велинград]]<ref>[https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=143797 Димитър Копривленски. Яко Молхов – генералът, който се опълчи на президента Желев]</ref>. Първоначално учи в родното си село, а след това в търговската гимназия в София. Член е на РМС от 1941 г. Леля му Тинка е съпруга на генерал [[Петър Вранчев]]. В края на 1942 г. е арестуван по процеса на търговската гимназия, но оправдан по недоказаност на обвиненията. В същият процес [[Ангел Чаушев]] е осъден на строг тъмничен затвор. След процеса Молхов се прибира в родното си село. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война като партизанин от партизанска бригада „Чепинец“, а след това и във войната срещу Германия като доброволец в двадесет и седми пехотен чепински полк. Завършва Военното училище в [[София]] през 1948 г. като артилерист. През октомври 1948 г. е назначен за командир на курсантски артилерийски взвод в новосъздаденото [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|Военно артилерийско училище]]. Освен командир е преподавател по история на българското военно изкуство в училището. От 1949 до 1954 г. учи в Артилерийската инженерна академия „Дзержински“ в Москва, която завършва с отличие. След завръщането си започва работа в командването на артилерията на Министерството на отбраната.
От октомври 1955 г. е началник на катедра „Артилерия“ във Военнотехническата академия в София. През 1960 г. е назначен за началник на катедра „Ракетни войски и артилерия“ във Военната академия в София. Две години по-късно защитава дисертация на тема „Борба с противниковите средства за ядрено нападение в настъпателната операция“ във Военната академия. Негов научен ръководител е генерал-майор [[Мицо Гетовски]]. След това изкарва едногодишен курс в Артилерийската академия в [[Ленинград]]. Бил е началник на артилерията на дивизия, и заместник-началник щаб на артилерията на армия. От 1966 г. е назначен за заместник-началник на [[Управление „Научно-техническо осигуряване на отбраната“|Военно научно-техническо управление]] към Генералния щаб, а от 1968 г. началник на отдел МАУВ (Механизация и автоматизация управлението на войските). След това е началник на Генералния щаб по автоматизацията.
През 1972 г. Молхов е назначен за представител на Министерството на отбраната в Междуправителствената комисия на СИВ по изчислителна техника. От 1975 до 1976 г. учи във ВМЕИ изчислителна техника и програмиране. През 1979 г. като помощник-началник на Генералния щаб е повишен в звание генерал-майор. От 1983 г. е генерал-лейтенант и заместник-началник на Генералния щаб на българската армия. Остава на този пост до уволняването си през 1991 г.<ref>[http://www.pan.bg/view_article-61-27530-Dumi-za-general-lejtenant-Qko-Molhov.html#sthash.TJ8GpPIj.dpuf Ненов, Н. Думи за генерал-лейтенант Яко Молхов, 2015]</ref> След това е бил първи заместник-председател на Съюза на ветераните от войните. Умира на 16 юли 2012 г. в София.<ref>[http://www.pan.bg/view_article-4-11683-Pochina-general-lejtenant-ot-zapasa-Qko-Molhov.html Почина генерал-лейтенант от запаса Яко Молхов]</ref>
| |||