Фьодор Успенски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+изт |
|||
Ред 14:
| работил-в = [[Одески национален университет|Новорусийски университет]] в [[Одеса]]{{Br}}[[Руски археологически институт в Константинопол]]{{Br}}Петербургска академия на науките
| студенти =
| публикации = „История Византийской империи“, т.1
| известен-с =
| повлиян =
Ред 22:
== Биография ==
Роден е през 1845 г. През [[1866]] г. завършва Костромската семинария, а през [[1867]]
В периода [[1879]]
Ръководи археологически и исторически експедиции в различни части на [[Османска империя|Османската империя]] – [[Мала Азия]], [[Македония (област)|Македония]], [[Сирия]], [[Палестина]], както и в [[България]] и [[Сърбия]] (1908). От [[1893]] г. Ф. Успенски е член-кореспондент на Петербургската академия на науките, а от [[1900]] г. – академик.
Ред 30:
Фьодор Успенски има значителен принос за развитието на българската [[археология]] и [[медиевистика]]. Заедно с [[Карел Шкорпил]] прави първите разкопки край село [[Абоба]], като потвърждава локализацията на Шкорпил на средновековна [[Плиска]]. През [[1905]] г. провежда разкопки и в [[Преслав]]. Изследва [[Самуилов надпис|Самуиловия надпис]] от 993 г, надписите и стенописите в редица търновски църкви, [[Боянска църква|Боянската църква]], тракийски могили. През [[1928]] г. е избран за чуждестранен член на [[БАН]].
През 1915
Ф. Успенски е сред най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и културна история на [[Византия]] и отчасти на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийският обществен модел се крепи на 3 стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъкът на селската община според Успенски са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел.
Ред 36:
== Съчинения ==
* Византийский писатель Никита Акоминат из Хонь, Санкт Петербург 1874 (магистърска теза)
* Образование Второго Болгарского царства, Одесса 1879 (същото в: Записки Императорского Новоруссийского университета, 27, 1879, с. 97
* Значение византийской и южнославянской пронии, Санкт Петербург 1883 (същото в: Сборник статей по славяноведению в честь В.И. Ламанского,
* Византийские землемеры. Наблюдения по истории сельского хозяйства, Одесса 1888
* Русь и Византия в Х веке, Одесса 1888
Ред 43:
* Очерки по истории Византийской образованности, Санкт Петербург 1891
* История Византийской империи, т.I (Санкт Петербург 1913, второ издание – Москва 1996), т. II (Ленинград 1927, второ издание – Москва 1997), т. III (Москва 1948, второ издание – 1997)
* [http://www.odinblago.ru/krestovie_pohodi/ История крестовых походов.] — СПб.: Брокгауз- Ефрон, 1901. — 170 с. (2-е изд.: М.: Дарь, 2005. — 352 с.) с превод на български {{cite book | title = История на кръстоносните походи | last = Успенский | first = Фьодор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Мария Арабаджиева | location = София | isbn = 9545843411 | doi = | pages = 275 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
|