Графство Едеса: Разлика между версии

Графството претърпява бърз възход в края на XI и началото на XII век. Това се свързва и с няколко успешни и разумно организирани навременни военни кампании, които Балдуин провежда срещу съседите си. Насочени главно срещу селджуците-[[Данишменди|селджуците-данишменди]], те водят до чувствително увеличение на територията на Едеското графство. Така след неуспешния поход на [[Боемунд I Антиохийски]] срещу [[Мелитена]], където той е [[Битка при Мелитена|разгромен и попада в плен]], Балдуин дьо Булон успява да ''обере плода'' на усилията на [[Нормани|норманския]] [[принц]] и печели васално сюзеренство над града на арменеца Гавраил.

По-нататъшното развитие на графството е към постепенен залез, приключил със завладяването на графството през 1150 г. от мюсюлманските войски на [[НураддинНур ад-Дин Занги]]. Последният граф на Едеса [[Жослен II (граф на Едеса)|Жослен II]] умира в плен през 1159 г., а съпругата му продава последните останали за графството земи около [[Турбесел]] на [[Византия|византийския]] [[император]] [[Мануил I Комнин]]. Така графство Едеса изчезва от картата на Близкия изток, след като е била първата създадена и първата унищожена кръстоносна държава.