Графство Едеса е кръстоносна франко-арменско-сирийска държава със столица град Едеса, днешна Шанлъурфа, Турция. Просъществувала между 1098 и 1149 г., феодалната държава е създадена по франкски образец и законодателство от Балдуин дьо Булон и Танкред Галилейски по време на Първия кръстоносен поход.

Графство Едеса
Comitatus Edessanus
10981150
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Графство Едеса (в жълто), към 1135 г.
Графство Едеса (в жълто), към 1135 г.
Столица Едеса
Официален език латински, френски, арменски и халдейски новоарамейски
Религия римокатолицизъм, източно православие
Форма на управление монархия
Предшественик
Едеско княжество Едеско княжество
Наследник
Византия Византия
Днес част от Флаг на Турция Турция
Графство Едеса в Общомедия


ПредисторияРедактиране

По това време Едеса е център на самостоятелно полунезависимо арменско-византийско княжество, намиращо се във васална зависимост спрямо селджуците, но се ръководи от арменски фамилии. Градът е център на интелектуален живот, свързан със сирийската православна църква. Там се превеждат гръцки философи на сирийски език, което е стъпка към последвалите преводи на арабски. Когато пристигат кръстоносците, Едеса е важен град[1].

Арменското население чувствително доминира над гръцко-византийските и турски граждани в Едеса, а начело на града е арменецът Торос. Въпреки това той няма подкрепата на арменските си съграждани-монофизити, тъй като за разлика от тях изповядва православното Верую за дуалистичната Божия природа.

ОсноваванеРедактиране

 
Балдуин дьо Булон, илюстрация към хрониката на Гийом Тирски

След преминаването на кръстоносния поход през Мала Азия през октомври 1097 г. Танкред и Балдуин се отделят от основната кръстоносна армия и в съревнование помежду си и васалните си бойци се отдават на търсене на нови собствени феодални владения. С подкрепата на местното арменско население те покоряват Киликия и достигат на изток до Едеса. Торос Едески иска помощ от кръстоносците срещу селджуците. Балдуин се отзовава и бързо печели позиции, заплашвайки че ако си тръгне и се присъедини отново към кръстоносците, градът ще бъде опустошен. Така в крайна сметка Балдуин принуждава бездетния наместник Торос да го осинови и обяви за свой наследник. Скоро след това, на 9 март 1098 г., Торос е убит при размирици, като не е изключено това да е станало със съучастието на Балдуин, който получава властта и започва да се титулува граф на Едеса. Той приема само графско достойнство, тъй като в съответствие с действащите феодални правила Балдуин няма право на по-висока титла от графската. Това се отнася за него като граф в собствената си родѝна (Граф на Вердюн), по-малък брат на наследствен херцог (Балдуин е по-малък брат на Годфроа дьо Буйон, водач на похода и овластен от Свещения римски император херцог на Долна Лотарингия). На практика обаче в условията на кръстоносната война графство Едеса е типично феодално княжество със собствена икономика, дипломация и военни сили.

Междувременно първата му съпруга е починала и Балдуин се жени за Арда Арменска, дъщеря на Торос, с което печели симпатиите на местното арменско население. Освен това успешно отблъсква всички мюсюлмански нападения и му се удава да разшири владенията си до бреговете на река Ефрат. Той вече планира да завладее и Диарбекир, когато научава за смъртта на брат си Годфроа, първият крал на Йерусалим; това подтиква Балдуин да замине за Йерусалим, оставяйки графството на грижите на братовчед си Балдуин де Бурк, по-късно наречен Балдуин II.

Разцвет и упадъкРедактиране

Графството претърпява бърз възход в края на XI и началото на XII век. Това се свързва и с няколко успешни и разумно организирани навременни военни кампании, които Балдуин провежда срещу съседите си. Насочени главно срещу селджуците-данишменди, те водят до чувствително увеличение на територията на Едеското графство. Така след неуспешния поход на Боемунд I Антиохийски срещу Мелитена, където той е разгромен и попада в плен, Балдуин дьо Булон успява да обере плода на усилията на норманския принц и печели васално сюзеренство над града на арменеца Гавраил.

Кръстоносният поход води до освобождението и формирането на няколко чисто арменски християнски княжества, с които е свързана по-нататъшната история и дипломация на графство Едеса. Много арменски аристократични фамилии дават дъщерите си за жени на франките, в това число и за короновани графини.

По-нататъшното развитие на графството е към постепенен залез, приключил със завладяването на графството през 1150 г. от мюсюлманските войски на Нураддин. Последният граф на Едеса Жослен II умира в плен през 1159 г., а съпругата му продава последните останали за графството земи около Турбесел на византийския император Мануил I Комнин. Така графство Едеса изчезва от картата на Близкия изток, след като е била първата създадена и първата унищожена кръстоносна държава.

Списък на графовете на Едеса през периода 1098 – 1150Редактиране

 
Балдуин дьо Булон влиза в Едеса, февруари 1098

ИзточнициРедактиране

  1. Kelley L. Ross. Crusader States, Kings of Jerusalem & Cyprus, Templars, Hospitallers, Israel, etc.. // The Proceedings of the Friesian School, Fourth Series. Посетен на 27 януари 2020. (на английски)

ЛитератураРедактиране

  • Мутафчиев, Петър „Лекции по история на Византия“. Изд. Дамян Яков ISBN 9545273089
  • Грусе, Рене „История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство“, том I, част I, ISBN 9789545843747
  • Ришар, Жан ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК „Рива“ ISBN 9543200483